Актуални резултати на чилийските пенсионни фондове и на солидарния


с. 1



Актуални резултати на чилийските пенсионни фондове и на солидарния стълб на пенсионната система в Чили.
Предвид съмненията и коментарите, които се появяват в българската преса по отношение на евентуален провал на чилийската пенсионна система, бих желал да споделя резултатите от някои проучвания, проведени от специалисти в тази област. Те подчертават добрите резултати, наблюдавани в чилийската система за капиталопокривно пенсионно осигуряване в индивидуални партиди, реформирана през 1980 г. и към момента с 32-годишна история. Бих желал да Ви изпратя също и някои цифри, които са показателни за резултатите, постигнати от системата.

Единият от докладите, на който ще се спра, е изготвен от Консултативния съвет към президента по пенсионна реформа в Чили, чийто председател е Марио Марсел –директор на отдел „Бюджет” в кабинета на бившия президент Рикардо Лагос и член на социалистическата партия. В окончателния си доклад1 „комисията Марсел” (както е по-известен съветът), в чийто състав влизат специалисти от целия политически спектър в страната, заключава категорично следното2:

- Системата на капиталопокривните схеми с индивидуални партиди, въведена с пенсионната реформа от 1981 г., не е в криза. Тя продължава да функционира в съответствие с прогнозите, вноските на осигурените лица се плащат редовно. Дружествата, администриращи пенсионни фондове, спазват законовите си задължения, средствата на обхванатите лица са гарантирани. Отрицателна доходност е отчетена едва през две години от съществуването на системата. За периода от 25 години не са установени случаи на измама или на фалит на пенсионноосигурително дружество;

- Капиталопокривните схеми с индивидуални партиди не са се провалили като механизъм за финансиране. Натрупаните средства за лицата със стабилна заетост, които редовно плащат своите вноски в течение на трудовия си живот, позволяват да се финансират пенсии с размер, близък до възнаграждението от трудова дейност;

- Индивидуалните капиталопокривни схеми имат положително въздействие върху ръста и развитието на капиталовия пазар. Този ефект намира отражение не само в макроикономическите индикатори, но също и в области, които са много по-близки до живота на хората, като цената на ипотечните кредити и кредитите за малкия бизнес.
Докладът на комисията Марсел разсея множество съмнения и въпроси относно системата за осигуряване в частни пенсионни фондове, породили се по време на кампаниите за президентски и парламентарни избори през декември 2005 г. Основна грешка при отправяните критики бе, че се смесваха фондовете за пенсионно осигуряване по втори стълб на капиталов принцип с пенсионноосигурителната система в Чили като цяло. Тя бе критикувана неправомерно, без да се посочват силните й страни и ползите, които е осигурила за икономиката, заетостта и особено на работещите, които след като са се осигурявали редовно в рамките на трудовия си стаж, могат да се радват на пенсии с размер много близък до работната им заплата, именно благодарение на реформата.

Можем да отбележим множество силни страни на чилийската пенсионна система, сред които най-ясно се отличава следното: натрупаните средства възлизат на над US$ 157 млрд.3. Те са инвестирани в сектори с голям икономически потенциал и са допринесли за икономическия ръст на страната.

Според проучване, проведено от Виторио Корбо и Клаус Шмид-Хебел4, 11% от икономическия ръст на БВП в периода 1981-2001 г. се дължи на пенсионната реформа, като това въздействие се наблюдава също при ръста на чилийския капиталов пазар и има отражение в корпоративното управление на бизнеса. Наблюдава се и положително въздействие спрямо бюджетния дефицит5, промяна в поведението на осигурените лица – хората показват все по-голяма загриженост за своите спестявания и в някои случаи, без да се придържат единствено към задълженията си по закон, взимат решение да плащат доброволни вноски над законово определения праг.
В доклада на комисията Марсел се заявява също, че предвид периода, през който съществува системата за частно пенсионно осигуряване (32 години към настоящия момент) и поради тенденциите, които започват да се проявяват на чилийския трудов пазар, пенсионната система има нужда от нови промени. Посочва се следното:
- Не е необходимо дадена пенсионна система да изпадне в криза, за да бъде реформирана. Фактът, че функционира под натиска на толкова големи очаквания от страна на обществото е достатъчна причина за промяна;

- Наличната информация показва, че съществен процент от работещите в страната не са внасяли вноски редовно в съответствие с изискванията на новата система и доходността върху внесените средства, макар и към момента надвишаваща първоначалните очаквания, не е достатъчна, за да се компенсира този факт. Поради това, ако нещата останат непроменени, определен процент от хората ще получат пенсии с размер по-нисък от заплатите им.


Комисията Марсел прави подробно диагностициране на чилийската пенсионна система, за да открои силните и слабите й страни, както и бъдещите предизвикателства, на базата на което излиза със серия предложения за внасяне на промени (предложения за реформа в 70 точки), които са залегнали в основата на законопроект Nº 20,255, приет от парламента и публикуван в Държавен вестник на 17.03.2008 г., в сила от юли същата година. Първите позитиви в резултат на новото законодателство вече са налице.

В доклада на комисията се заключава, че всеобхватна реформа не е необходима, но са наложителни съвкупност от промени в определени аспекти от функционирането и организацията на пенсионната система, с които да се гарантира разширяване и ребалансиране на структурата от права и задължения, както и отговорности на институциите. Следователно промените би следвало да осигурят стабилизиране на структурата и ясно дефиниране на правата и задълженията в пенсионната система. По-конкретно, вместо да се дава приоритет на определен финансов механизъм, следва да се постигне взаимодопълващ се баланс. Това предполага организирането на интегриран солидарен стълб, заздравяване на капиталовия стълб, допълнително развиване на доброволния стълб и гарантиране на съвместимост помежду им.


Голямата заслуга на реформата от 2008 г. е заздравяването на пенсионната система посредством ясното дефиниране на трите стълба: първи стълб на солидарен принцип, втори капиталопокривен стълб и трети стълб за доброволно осигуряване. С реформата се гарантира пенсия за всички чилийци, независимо дали са плащали вноски за нейното финансиране, като по този начин се дава оценка на приноса на всеки индивид за развитието на обществото, независимо дали под формата на платен труд или не. Промените също така стимулират индивидуалното финансиране и се предвиждат преки ползи за тези, които спестяват. В резултат е създадена система, която защитава най-уязвимите, но същевременно стимулира спестяването.
I. Първи стълб

С реформата от 2008 г. е въведена солидарната пенсионноосигурителна система. От нея се изплащат минимални пенсии за старост и инвалидност на солидарен принцип за лицата, които не са натрупали пенсионни спестявания, както и солидарни надбавки за онези, които са правили спестявания в партида с индивидуално финансиране, но средствата им са недостатъчни. Пенсиите от системата на солидарен принцип, чието изплащане стартира от 1 юли 2008 г., са: минимална солидарна пенсия (PBS)6 и солидарна пенсионна надбавка (APS)7.


Трябва да се отбележи, че към момента 1-ви стълб обхваща най-бедните 60% от населението, като развитието му стана възможно след реформата от 2008 г., благодарение на излишъците, генерирани в системата за частно пенсионно осигуряване. Ако частните пенсионни фондове не бяха решили проблема с пенсионното осигуряване на по-голямата част от населението, нямаше да са налични свободни ресурси за създаването на 1-ви стълб.
Резултати

Общият брой лица, получаващ плащания (PBS и APS) от солидарния стълб през първите шест месеца на 2012 г., е 1 104 673 средно месечно (с 4,2% повече спрямо предходното полугодие). В резултат от това разходите от държавната хазна за тези плащания възлизат през първото полугодие на 2012 г. на 443,006 млн. чилийски песо (около USD 869 млн.). По отношение на обхвата на солидарния стълб, през юни 2012 г. от всички пенсионери в капиталопокривната система, предишните пенсионни каси “Cajas”, и в солидарния стълб, 33,7% и респективно 27,9% получават основна солидарна пенсия (PBS) и солидарни надбавки (APS)8



II. Втори стълб

С реформата от 2008 г. са предвидени различни стимули за плащането на пенсионни вноски в сектори, в които се наблюдава по-малък обхват, напр. сред младите хора (финансираните от държавата субсидия за наемане на работа в полза на работодателя и субсидия към вноската, която постъпва по индивидуалната капиталопокривна партида на младия работник)9, самонаетите лица10 и жените11 (субсидия за всяко живородено дете на майки, които членуват в системата на капиталов принцип). Усъвършенствана е регламентацията на инвестициите (могат да се посочат по-гъвкавите инвестиционни ограничения и повишаването на лимита за инвестиране в чужбина – към момента до 80% от средствата). Част от тези мерки започват да се прилагат от 1 октомври 2008 г., а други от 1 юли 2009 г.


Резултати
По отношение на субсидията към вноската (по индивидуалните партиди на младите работници), през първата половина на 2012 г. са изплатени 153 826 такива субсидии на общо 56 428 лица, 54,6% от които са жени. Средномесечният размер на субсидията за периода е 6,742 чилийски песо (около USD 14) за жените и $6,896 (около USD 14,3) за мъжете. Общият размер на изплатените средства по тази мярка за първата половина на 2012 г. е 1,044 млн. чилийски песо (около USD 2,17 млн.).
Субсидия за наемане на работа (в полза на работодателя) – през първата половина на 2012 г. са изплатени общо 10 197 субсидии (с 96% повече от предходното полугодие), по линия на 5 293 работници, от които 46.9% са жени (тези субсидии са предоставени на 133 работодатели).
След въвеждането на мярката през юли 2009 г. до юни 2012 г. от детските надбавки, които се изплащат за всяко живородено дете, са се възползвали 212 448 жени. През първата половина на 2012 г. в резултат на тази мярка е постигнато увеличение на обезщетенията на получаващите пенсия PBS и наследствена пенсия с 9 281 чилийски песо (около USD 19,3) и съответно 19 947 чилийски песо (около USD 41,5), като средномесечна сума на бенефициент, и 1 190 398 чилийски песо (около USD 2 475) под формата на единични плащания към жените, които прехвърлят тази сума към индивидуалната си пенсионна партида.
По отношение на постигнатата от пенсионните фондове инвестиционна доходност, можем да заявим, че въпреки кризата, всички лица, членували в мултифондовете поне 10 години, са получили положителна доходност, разпределена по партидите им - както осигурените, избрали по-рисковите фондове (тип A и B), така и онези, които са предпочели по-консервативните (C, D и E). Лицата, които през целия период са членували във фонд A (към м. юни 2012 г.), са получили номинална средна годишна доходност от 10,1%. Лицата във фондове B – 9,1% на годишна база, членуващите във фонд C – 8,6%; лицата във фонд D – 8,1% а тези във фонд E – 7,4%. Същевременно акумулираната доходност през същия период варира между 155% за фонд A и 100% за фонд E (в.ж. Табл. 1)12.
Противно на твърдяното от определени кръгове, които обичат да преувеличават в изявленията си относно преходния период с отрицателна доходност, можем да представим необорими доказателства, че балансът на доходността от средствата в рамките на дългосрочния хоризонт е положителен.
Както е видно от табл. 1, най-консервативните фондове, в които са задължени да членуват лицата в предпенсионна възраст, са постигнали благоприятни равнища на доходността. Нещо повече, един поглед върху комплексната картина от 2011 г. показва, че в най-консервативните фондове - D и E, се проследява разлика спрямо по-рисковите фондове с положителни резултати от 4,0% и съответно 8,4%.

Таблица 1

Номинална годишна доходност на мултифондовете


Година

A

B

C

D

E

2003

28,2

17,2

11,7

10,1

4,4

2004

15,5

12,8

11,4

9,3

7,9

2005

15,2

11,4

8,6

6,7

4,7

2006

24,7

21,2




18,1

13,7

9,6

2007

17,8

15,0

12,4

10,5

9,0

2008

-34,7

-23,6

-11,4

-1,5

8,3

2009

40,1

30,2

19,6

12,6

5,8

2010

14,4

14,1

12,0

9,7

9,3

2011

-7,7

-3,9

0,0

4,0

8,4

Януари-юни 2012

2,3

2,7

3,4

3,4

3,5




с натрупване

155,0

134,1

123,0

113,7

100,3

средно годишна

10,1

9,1

8,6

8,1

7,4


Реална годишна доходност на мултифондовете


Година

A

B

C

D

E

2003

26,9

16,0

10,5

8,9

3,3

2004

12,9

10,3

8,9

6,8

5,4

2005

10,7

7,3

4,6

2,8

0,9

2006

22,3

18,8

15,8

11,5

7,4

2007

10,1

7,5

5,0

3,3

1,9

2008

-40,3

-30,1

-18,9

-9,9

-0,9

2009

43,5

33,4

22,5

15,3

8,3

2010

11,6

11,4

9,3

7,1

6,7

2011

-11,1

-7,5

-3,8

0,1

4,3

Януари-юни 2012

0,8

1,2

1,8

1,8

2,0

с натрупване

85,7

70,8

62,3

55,6

46,0

средно годишна

6,5

5,6

5,1

4,6

4,0



Трети стълб
С реформата от 2008 г. бяха предвидени стимули за доброволни пенсионни спестявания (APV). Въведена бе нова данъчна схема, буква А, чл. 20М, паралелно с действащата по буква Б, чл. 20М. Според буква A не се предвиждат данъчни облекчения за лицата при плащане на доброволни пенсионни вноски, но това е включено в схемата по буква Б. С това изменение се цели стимулиране на индивидуалните спестявания сред лицата с по-ниски доходи, при което индивидуалните спестявания се допълват от държавата. Реформата също така въвежда нови стимули за доброволно спестяване в колективни схеми (APVC)13. Тази мярка започва да действа от 01.10.2008 г.
Резултати
По отношение на доброволните пенсионни спестявания (APV), през юни м. 2012 г. броят на лицата с доброволни пенсионни партиди е 583 595, като те представляват 6,4% от обхванатите от системата към тази дата. От друга страна, общият размер на натрупаните в доброволните схеми вноски възлиза на 1,989,846 млн. чилийски песо (около USD 3,904 млн.), което се равнява на 2,71% от общия размер на пенсионните активи14.

Наблюдава се съществено увеличение на средния размер на месечните депозити от осигурените лица, избрали новата данъчна схема по буква А, чл. 20М. През първата половина на 2012 г., съпоставено с второто полугодие на 2011 г. (65,8%), докато при лицата, предпочели старата схема по буква Б, чл. 20М, имаме спад от 10% в сравнение с втората половина на 2011 г. Средно месечно през първата половина на 2012 г. броят на депозитите по новата схема възлиза на 53,521, докато по старата е 82,570.



По отношение на колективните схеми за доброволно пенсионно осигуряване към юни 2012 г. са подписани 47 валидни договора с общо 2 035 партиди, управлявани от администратори на пенсионни фондове (21%) и мениджъри на взаимни фондове (79%). Общият размер на спестяванията възлиза на 637,020 хил. чилийски песо (около USD 1,325 хил.), което представлява повишение от 41% в сравнение с м. декември 2011 г. По отношение на състава на баланса - 28% от средствата са внесени от работодателите, а останалите 72% - от работещите. Във втория случай, 41% от средствата, внесени от работещите, са по новата схема (буква A, чл. 20М), а 59% по старата схема (буква Б,чл. 20М).
Крайната цел е трите стълба взаимно да се допълват, така че да гарантират достойни старини на населението.
Надявам се тази информация да помогне за коригиране на неправилните изявления, появяващи се в медиите.
Ако имате нужда от допълнителна информация по тези въпроси, за мен ще бъде удоволствие да предоставя такава.
С най-сърдечни пожелания,
Гилермо Артур

Президент

ФИАП
Сантяго, 28.11.2012

1 Консултативен съвет по пенсионна реформа към президента. „Право на достойни старини. За постигане на справедлив социален договор, благодарение на социалноосигурителната система в Чили.” Томове I и II. 2006 г.

2 Консултативен съвет по пенсионна реформа към президента. „Право на достойни старини. За постигане на справедлив социален договор, благодарение на социалноосигурителната система в Чили.” – резюме, 2006 г., стр. 5

3 Към м. октомври 2012 г. Източник: www.spensiones.cl

4 В. Корбо и К. Шмид – Хебел (2003) – „Макроикономически ефекти на пенсионната реформа в Чили: резултати и предизвикателства” (ФИАП), публикувано от CIEDESS (Организация за изследвания и изучаване на развитието на социалноосигурителните системи).

5 Изследването на проф. Родриго Седра (Rodrigo Cerda) от Католическия университет показва, че ако не е проведена пенсионната реформа, годишният фискален дефицит, породен само от системата на разходопокривен принцип, би бил 8% от БВП, което би довело до 550 хил. по-малко работни места в икономиката през 2005 г. и БВП на глава от населението с 10% по-нисък от настоящите стойности. „Пенсиите в Чили: възможното развитие без реформата от 1981 г.?” – дискусионен доклад, Институт по икономика, PUC, 2006 г.

6 Минималната солидарна пенсия (PBS) се изплаща от държавата на мъжете и жените над 65-годишна възраст, притежаващи чилийско гражданство от не по-малко от 20 години. Размерът на тази пенсия се индексира всяка година през м. юли в съответствие с промените в индекса на потребителските цени за 12-те месеца от предходната индексация. Размерът на солидарната пенсия (за старост и инвалидност) е 60 000 чилийски песо месечно (около USD 119) към юли 2008 г. и 75,000 чилийски песо (около USD 142) към м. юли 2009 г. От 1 юли 2011 г. размерът на тази пенсия не е променян. Тя се изплаща на 60% от най-бедното население. От 1 юли 2012 г. размерът на солидарната пенсия (за старост и инвалидност) е 80 528 чилийски песо месечно (около USD 166)

7 Солидарната пенсионна надбавка (APS) представлява ежемесечно плащане в брой от страна на държавата в допълнение към пенсиите (за старост, инвалидност и наследствени) на лицата, които са правили вноски в пенсионноосигурителна схема и получават една или повече пенсии от пенсионноосигурително дружество, застрахователна компания или социалноосигурителния институт, когато общият размер на тези пенсии е по-нисък от максималната пенсия със солидарна надбавка (PMAS). От 1 юли 2008 г. PMAS е с размер 70 000 чилийски песо (около USD 132) Размерът на PMAS се повишава плавно. От 1 юли 2011 г. размерът на солидарната надбавка APS е непроменен. Тя обхваща 60% от най-бедното население. Към същата дата размерът на PMAs е 255 000 чилийски песо (около USD 526).

8 Източник: „Informe de Seguimiento de la Reforma Previsional”, януари - юни 2012 г., Пенсионноосигурителен надзор, Чили.

9 Субсидията за наемане на работа се изплаща от държавата на работодателите от октомври 2008 г., когато наемат на работа лица на възраст между 18 и 35 год. Тя се равнява на 50% от пенсионноосигурителната вноска, предвидена в част 1 на чл. 17 от Указ Nº 3,500 от 1980 г., изчислена върху минималната заплата за всеки нает работник, чието възнаграждение възлиза на или е по-малко от 1,5 пъти минималното месечно трудово възнаграждение (289,500 чилийски песо или около USD 602). Младите хора получават държавна субсидия към вноската от 1 юли 2011 г., чийто размер е равен на субсидията за наемане на работа (плащанията започват да се правят от м. септември 2011 г. със задна дата) и постъпва директно по индивидуалната партида на лицата във фондовете на капиталов принцип.

10 Всички самонаети лица, които издават фактури за извършена услуга, получават служебни бележки за услуги към трети страни или са членове на професионални организации ще бъдат задължени да плашат вноски от 2012 г. В периода 2012 – 2014 г., докато напълно се разгърне системата за осигуряване на самонаетите лица, те имат право да не правят пенсионни спестявания, ако заявят това свое желание в писмен вид пред данъчните служби (SII). От 2015 г. нататък всички самонаети, които удържат такси за дейността си, ще бъдат задължени да се осигуряват.

11 Държавата отпуска помощ на жените за всяко живородено дете. Тя се равнява на 10% от 18 пъти минималния облагаем месечен доход към момента на раждане на детето. През юли 2012 г. тези средства са приблизително 347 000 чилийски песо (около USD 720). Тези суми се индексират от датата на раждане на детето до момента, в който майката навърши 65 г. , като корекцията е с размера на доходността, постигната от фондовете от тип C за периода.

12 източник: Бюлетин за мултифодовете Nº 36 – юли 2012 г., Чилийска асоциация на дружествата, администриращи пенсионни фондове.

13 Колективните схеми за доброволно пенсионно спестяване (APVC) са механизъм, при който работодателят внася в полза на лицето вноска равна по размер на платената от самото лице, като са предвидени и данъчни облекчения.

14 Източник: „Informe de Seguimiento de la Reforma Previsional”, януари - юни 2012 г., Агенция за пенсионноосигурителен надзор – Чили.


с. 1

скачать файл