Ако се замислим какво представлява историята на фелинологията, може


с. 1


Помнят имената им …

Ако се замислим какво представлява историята на фелинологията, може с увереност да кажем: това е историята на вдъхновени, ентусиазирани хора и красиви котки. Не е възможно да се разкаже историята на породата, без да споменем имената на развъдчиците и имената на котките.

Развъдник Bishopsgate (Бишопсгейт)
Негов собственик била лейди Маркъс Бересдорф. Още в зората на фелинологията развъдникът се занимавал персийски котки с едноцветна и хималайска окраска. Лейди Бересдорф притежавал два от най-известните персийци по това време Blue Boy II и Beetle. През 1900 тя показва на изложбата за котки в Уестминстър за първи път в историята на фелинологията бял персийски котарак. Съдиите признали, че този бял котарак съответства на представите за персийска порода и, следователно, белите котки също са персийки.

Развъдник Bossington (Босингтън)


Собственикът му е г-жа Колинууд. Тя притежавала повече от 30 дългокосмести и късокосмести котки. Синият персиец Royal Bobs бил най-любимият й котарак, благодарение на него тя става член на Комитета на любителите на сините персийски котки. Royal Bobs - огромен син персийски котарак - е победител на една от първите изложби на котки. Неговите котенца имало из цяла Англия, а името му било в родословието на по-голямата част на известните персийци по онова време, а най-красивите от тях били от кръстоската му с котката Princess Victoria of Schleswig-Holstein (Принцеса Виктория от Шлезвиг-Холщайн).

Г-жа Колинууд също така развъждала опушени и сребристи персийски котки, била сред първите, които се заели с развъждането на червени мраморни персийки… Тя спонсорира изложби, учредява специални награди. А когато г-жа Колинууд и нейните котки били сред участниците в изложбите на котки на тях се събирала огромна публика, това били ярки, незабравими събития.

Развъдник Kepweek (Кийпуик)
Както вече споменахме за г-цаУорнър (по-късно г-жа Маклорън ….) и нейния великолепен черен котарак Сатана. От 1897 до 1902 той печели всички възможни награди на изложби като вписал името си в историята на породата. Сатана оставил след себе си достоен син: Луцифер.
Междувременно още през 1890 мис Уорнър купила за развъдника си бял персиец. По-късно тя признала, че въпреки, че се считала за талантлив развъдчик на черни персийци, в сърцето си винаги обичала белите котки. Тя е сред първите, които се заели с развъждането на сребристи чинчили. И, разбира се, притежавала първия шампион от този цвят на име Низам (Nizam) - прародител на знаменити шампиони като Емир (Ammer) и Свети Антоний (St. Anthony).
Мис Уорнър била постоянен участник в изложбите на котки, но обичала да казва: “Не ме интересуват резултатите от изложбите. Всеки от нас рискува да загуби. Но истинският любител на котки трябва задължитело да участва в изложбите на котки и по този начин да поддържа провеждането им.”

Развъдник Lady Decies (Лейди Дисайс)


В нейния развъдник се отделяло особено внимание на условията, в които се отглеждали котки. В големият й дом на крайбрежието за тях били отделени три стаи. Котките -майки с малките им били настанени отделно. Отделно също така били настанени мъжките - производители. Стаита били оборудвани с меки лежанки, столове и кресла, за котките били направени стълбички и всевъзможни етажерки, на които обитателите на развъдника можели прекрасно да прекарват времето си. Котките имали всякакви тренажори и играчки, много от които били изобретени от самата лейди Дисайс. А стените на стаите били украсени с картини на Луи Уейн и наградите, получени от самите котки. В развъдника живеели едни от най-известните персийски котки като Зайда (Zaida) и сребристият персиец Лорд Саутхемптън (Lord Southampton). По това време казвали, че името на Лорд Саутхемптън в родословието на котката е гаранция за прекрасно качество. А котенцето Паудър Пуф от развъдника на лейди Дисайс станало притежание на принцеса Виктория.

Развъдникът Lestock House


Създаден през 1882 от г-жа Еринг, която развъжда късокосмести сребристи котки, но истинската слава на Lestock House започва, когато започва работата си с кафяви ивичести персийци. Честно казано, до днес не е установено какво точно означава “кафяви ивичести котки”. Изглежда, че най-простият отговор е, че тази окраска днес се обозначава като браун - таби (кафяв мрамор), но когато четем описанията от онова време, в които особено се подчертава златистият подкосъм на “кафявите ивичести персийци”, а същевременно имаме предвид, че първоначално развъдникът е бил за сребристи окраски, все пак може би по-вероятно е описаните в края на 19 век “кафявите ивичести персийци” са били предшественици на златистите чинчили. Г-жа Еринг била запалена участничка в изложбите на котки, редовно участвала в по 25 - 30 котки на всяка изложба. Тя създала свой клуб, активно работела в Обединения комитет на клубовете на любителите на котки в Северния окръг. Нейният превъзходен сребрист котарак Джими печели безброй награди и по право се считал за един от най-хубавите персийци по това време. Когато починал през 1900, хората казвали, че никога повече няма да има друг котарак като него… Котката Лесток Флориана - огромна кафява мраморна котка с прекрасно изражение на муцуната и богата козина - била една от първите котки, експортирана от Англия в САЩ.

Разбира се, едва ли може да разкажем за всички известни развъдчици и прочути персийци по онова време. Краят на 19 и началото на 20 век е истински златен век на персийската порода. Тези котки били обичани, почитани, държали на тях като на най-ценни перли в короната на знатните семейства. Не трябва да пропуснем и името на Харисън Уайър - известен английски художник и голям любител на котки. Именно блгодарение на неговите рисунки и подробни описания били създадени стандарите на котки, които ползвали развъдчиците на два континента в продължение на почти половин век.




с. 1

скачать файл