А. Ф. Ефимов „Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син


с. 1

© Списание „Прозорец”1/10


Как се случило

А. Ф. ЕФИМОВ


„Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне” (Марк 10:33–34).

Ние не знаем какво ни очаква в бъдеще: след една минута, след един ден, след месец. И това е добре. Иначе мнозина от нас не биха могли да преживеят очакването на бъдещите сътресения, нещастия и загуби. Психиатричните болници щяха да са препълнени с хора, загубили разсъдъка си от страх пред бъдещето. Сред тях щяха да са много учени, лекари, религиозни хора.

Иисус знае Своето бъдеще. Той се измъчва в очакването му. Прочетете Евангелието от Лука 12:50: „И под какво напрежение съм, докато се извърши!” Когато остават няколко минути до страданията Му, четем, че започва да се ужасява и да тъгува. И казва на учениците: „Душата Ми е прескръбна до смърт” (Мат. 26:38).

Той не остава равнодушен в очакване на Голгота. В Гетсиманската градина, преди да Го арестуват, Иисус има нужда от подкрепа. Търси я в учениците Си, но те спят. Тогава „Му се яви ангел от небето и Го укрепяваше” (Лк. 22:43).

Иисус Христос говори на учениците си за предателството: „Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците” (Мат. 20:18). Хората са подвластни на различни грехове, но предателството спада към най-отвратителните. С думата „предател” се употребяват прилагателните „гнусен”, „подъл”! Ако така се говори за тези, които предават хора, какво можем да кажем за предателя на съвършения Човек – Иисус?

Иисус познава Своя предател, но е внимателен към него, нежен и искрено ласкав. По поведението на Иисус никой не може да се досети, че Юда е предател. В последната вечер, когато става ясно, че един от дванадесетте ще предаде Иисус, от Неговите думи никой не може да познае, че предателят е Юда. Дори в последния момент Иисус не спира да го обича. Той се обръща към Юда, който води войниците и храмовите служители да Го арестуват, с думите: „Приятелю, за каквото си дошъл, направи го” (Мат. 26:50). Иисус тук говори за осъждането Му на смърт: „…и те ще Го осъдят на смърт” (Мат. 20:18).

Христос казва към какво води това предателство. Ще Го осъдят на смърт. Ще Го осъдят несправедливо. Но истинската причина е по-дълбока. Той е обвиняван в много неща: че забранява да се плаща данък на римския император, че разбунва народа, като нарича Себе Си Цар, че развращава народа. А всъщност първосвещениците са водени от завист. И Пилат знае това. Завист, че хората слушат Иисус. Завист, че първосвещениците губят влиянието си сред народа, а Иисус придобива все по-голяма популярност.

Това е човешки план.

Истинската причина в плана на Бога е изкуплението на човечеството чрез смъртта на Иисус, Божия Син. Ако можеше тази причина да се каже на народа! Но кой знае за това тогава освен самият Иисус!? Дори учениците не са способни да разберат тази истина преди Иисус да възкръсне от мъртвите.

Смъртта, очакваща нашия Господ, е най-мъчителната, която огрубял, подивял и безчувствен човешки мозък може да измисли. Жертвата не умира веднага. Иисус е разпънат около девет часа сутринта. Когато вечерта съобщават на Пилат, че Иисус е умрял, той се учудва. Не може да бъде - прекалено скоро е! Разпънатите с Иисус разбойници вечерта са все още живи... полуживи.

Не мога да опиша мъченията на нашия Господ. Вие не можете да ги разберете. В Евангелието от Лука Иисус говори за издевателствата на римските войници над Него. „…Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят…” (18:32). Римските войници по това време са изкусни не само във военното изкуство, но и в изкуството на мъченията. Те са жестоки, груби, безсърдечни. И в наше време можем да срещнем такива хора, които се наслаждават на властта си - жестоки тирани, които потъпкват най-елементарните права и чувства на хората, попаднали в ръцете им.

Какво ли не правят с Него! Бият Го. Заплюват Го. Подигравателно Му се покланят и казват: „Здравей, Царю Юдейски!” Бият Го с пръчки по главата, където е тръненият венец (Мат. 27:27-31). „И ще Го убият” — казва Иисус за Себе Си (Лука 18:33). Той знае с какво ще завърши всичко това. Трагичен край! Трагичен? Да. Край? Не!

Свещениците мислят, че това ще е краят. Безбожниците предполагат, че така с Христос е свършено. Дори Неговите ученици, колкото и да е странно, запомнят думите Му за смъртта, но не и за възкресението. Когато идва смъртта на кръста, те са морално унищожени и убити. „А ние се надявахме...” — казват двама от тях по пътя към Емаус (Лука 24:21).

Но Иисус не завършва пророчеството Си с това. „И на третия ден ще възкръсне” — казва Той (Лука 18:33)! Възкресението на Иисус Христос от мъртвите е най-радостното, чудесното, най-великото събитие, което човешката история познава! Радостта е в това, че Той умира за нашите грехове и е възкресен за нашето оправдание! Така говори Божието Слово. Смъртта не може да удържи Господаря на Живота!

В Библията четем, че в бъдеще Той ще съди цялото човечество. Всички хора. Обърнете се към Него сега, докато Той жадува да бъде ваш Спасител!

Чудото на възкресението е в това, че то е уникално! Нито вие, нито аз сме били свидетели на подобно явление. А свидетелите на Христовото възкресение не са десетки, стотици са: жените, дошли преди изгрев на гроба; пазачите пред входа на гробницата; единадесетте апостоли; повече от петстотин сред първите християни, които ап. Павел споменава в Първото си послание към коринтяните; накрая Савел, впоследствие станал ап. Павел. Възкресението на Иисус е чудо!

Величието на възкресението е в това, че Бог е Победител! Силите на мрака и ада тържествуват, когато убиват Иисус на кръста. Злите хора от нашето време, водени от същите сили на ада, тържествуват днес, когато измъчват и физически унищожават вярващите. Но тържеството на Иисусовите врагове е временно.

Христос възкръсна! Той е Победител!



Победата на Христос над смъртта чрез Неговата изкупителна и заместническа жертва става победа на всеки вярващ. Животът побеждава и тази победа днес може да бъде достояние на всеки истински християнин. Това, което Христос преживява на Голгота, не се побира в нашето съзнание, но Неговото възкресение отваря пред нас пътя към вечността.

Нека бъдем благодарни на Небесния Отец за чудния план да бъде спасен човекът грешник.
с. 1

скачать файл