2. структура и функции на съдилищата по зсв


с. 1 ... с. 5 с. 6 с. 7 с. 8 с. 9
9. налице ли са условията на чл. 53 от Наказателния кодекс ;
10. да се уважи ли гражданският иск и в какъв размер;
11. какво да стане с веществените доказателства;
12. на кого да се възложат разноските по делото.
Когато подсъдимият е обвинен в няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на едно или няколко престъпления, съдът обсъжда и решава въпросите по ал. 1 за всяко лице и за всяко престъпление поотделно.
Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалването.
Когато при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие.
Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
Съдържание на присъдата
Присъдата се издава в името на народа.
В уводната част на присъдата се посочват: датата на издаването й; съдът, имената на членовете на състава, на съдебния секретар и на прокурора; делото, по което се издава присъдата; името на подсъдимия и престъплението, за което е повдигнато обвинението.
В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
В диспозитива се посочват данни за самоличността на подсъдимия и се излага решението на съда по въпросите, посочени в чл. 301 . В него се посочва и съдът, пред който присъдата може да бъде обжалвана и в какъв срок.
В случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 във връзка с чл. 289, ал. 2 съдът признава подсъдимия за виновен и прилага съответния закон за амнистията или правилата за давност; в случаите на чл. 61, ал. 2, предложение първо от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага възпитателна мярка, в случаите по чл. 78а от Наказателния кодекс - признава подсъдимия за виновен, освобождава го от наказателна отговорност и му налага административно наказание.
Оправдателната присъда не може да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания.
Въпроси, по които съдът може да се произнесе и с определение
Съдът може да се произнесе и с определение по въпросите относно:
1. определяне на общо наказание на основание чл. 25 , 27 и прилагането на чл. 53 от Наказателния кодекс ;
2. първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е пропуснал да направи това с присъдата;
3. налице ли са условията по чл. 68, 69, 69а и чл. 70, ал. 7 от Наказателния кодекс и какво наказание следва да изтърпи подсъдимият;
4. веществените доказателства и разноските по делото.
Произнасяне по гражданския иск
Съдът се произнася по гражданския иск и когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
Срок за излагане на мотивите на присъдата
Мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни.
По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от тридесет дни.Произнасяне по мярката за неотклонение и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията
След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.
Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.
Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.
Подписване и обявяване на присъдата
Присъдата се обявява от председателя незабавно, след като е подписана от всички членове на състава на съда.
Когато изготвянето на мотивите е отложено, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. Подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение.
Особеното мнение се отбелязва при подписване на присъдата, съответно на диспозитива, и се излага в писмена форма в срока по чл. 308 .
Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е.
Протокол за съдебното заседание
 Съдържание на протокола
В протокола за съдебното заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1 , се посочват:
1. неявилите се лица и причините за неявяването;
2. данни за личността на подсъдимия; датата, на която му е връчен препис от обвинителния акт или от тъжбата с разпореждането;3. обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и отговорите на вещите лица;
4. всички разпореждания на председателя и определения на съда;
5. прочетените документи и протоколи, както и използваните кинозаписи, звукозаписи или видеозаписи;
6. кратко съдържание на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия;
7. обявяването на присъдата по съответния ред и разясненията на председателя относно реда и срока за нейното обжалване.
Протоколът за съдебното заседание се подписва от председателя и от съдебния секретар.
Съдът може да разпореди изготвянето и на звукозапис и видеозапис на съдебното заседание при спазване разпоредбите на чл. 237 - 239 .
Поправки и допълнения в протокола
Страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят писмени искания за поправки и допълнения.
Исканията се разглеждат от председателя, а при отказ на председателя да ги уважи - от състава на съда в закрито заседание.

34. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК И ОТ СЪДА.ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО.



Чл. 287-290 НПК
Изменение на обвинението
Когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които не са били известни на органите на досъдебното производство, прокурорът повдига ново обвинение, ако тези обстоятелства са основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен или военен съд. Извън тези случаи, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 , прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
 Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3 . В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор
Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато:
1. е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник;
2. на съдебното следствие се установи, че престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд или от военен съд.
Прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание
Съдът прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10 и ал. 4 .Когато основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 се разкрият в съдебно заседание и подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда. Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск - ако основанието за нейното вземане е отпаднало.
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.      Спиране на наказателното производство в съдебно заседание
Съдът спира наказателното производство в случаите на чл. 25 и 26 .
Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

35.  СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО В ДОСЪДЕБНО И СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ.РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА ОТ СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ.



Чл. 381-чл.384 НПК
Предпоставки за прилагане на института на споразумението
Първата предпоставка е видът на делата, по които може да се прилага новата тази процедура. Законодателят е предвидил, че по отношение на определена група дела, образувани за извършването на определени престъпления, не може да се прилага институтът на споразумението. Това са дела за извършени тежки умишлени престъпления с изключително висока степен на обществена опасност.
Втората предпоставка, за да приключи делото със споразумение, се изразява в това, че причинените имуществени вреди от обвиняемия трябва да бъдат възстановени на пострадалото лице или обезпечени (чл. 381, ал. 3 от НПК). Предмет на възстановяване или обезпечаване са само имуществените вреди, които са елемент от състава на дадено престъпление, т. е. т. нар. "съставомерни имуществени вреди".
Третата предпоставка е свързана с лицата, които могат да предложат решаването на делото със споразумение. Законодателят е предвидил, че споразумение могат да предлагат само прокурора и защитника, не и  обвиняемият.
Четвъртата предпоставка е свързана с постигане на съгласие между страните по въпросите, предвидени в чл. 381, ал. 5, т. 1 - 6 от НПК. А именно, страните следва да постигнат съгласие относно: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 от НК; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите на чл. 64, ал. 1 от НК; какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото.
НПК установява изрична форма, в която се изготвя споразумението. Съгласно чл. 381, ал. 5 от НПК споразумението се изготвя в писмена форма и то трябва да бъде подписано от прокурора и защитника. В закона е предвидено, че последен подписва споразумението обвиняемият.
Законодателят е предвидил, че предпоставка за прилагането на тази диференцирана процедура е изричният отказ на обвиняемия от съдебното разглеждане на делото. Въз основа на това изискване той декларира, че се отказват от възможността наказателното дело да приключи по традиционната процедура.
В чл. 381, ал. 7 от НПК е предвидена възможност, когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, да бъде постигнато споразумение за някои от лицата или за някои от престъпленията. В такива случаи, ако съдът одобри такова споразумение, съставът няма право впоследствие да гледа делото по традиционната процедура.
Със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Производство пред съда по одобряване на изготвеното споразумение на досъдебното производство


Изготвянето на споразумението между прокурора и защитника не води до прекратяване на делото, защото то се явява едно предложение до съда, което следва да бъде разгледано от него и да бъде одобрено, за да породи правните последици на влязла в в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК).
След изготвяне на споразумението прокурорът следва "незабавно" да го внесе заедно с делото (чл. 382, ал. 1 от НПК). След като ги получи, съдът е задължен да насрочи делото в 7-дневен срок, като го разглежда еднолично (чл. 382, ал. 2 от НПК).
Производството по делото протича в открито съдебно заседание, което подчертава публичността му, като в него участвуват прокурорът, защитникът и обвиняемият (чл. 382, ал. 3 от НПК).
Съдът следва да зададе няколко въпроса на обвиняемия, а именно: разбира ли обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от споразумението, съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал споразумението (чл. 382, ал. 4 от НПК). По внесеното споразумение е предвидено, че съдът може да прави промени в него, които се обсъждат с прокурора и защитника. Последен се изслушва обвиняемият (чл. 382, ал. 5 от НПК). Съдържанието на окончателното споразумение се вписва във водения съдебен протокол във връзка с протичащото съдебно заседание и се подписва от прокурора, защитника и обвиняемия (чл. 382, ал. 6 от НПК).
Окончателното съдържание на споразумението се одобрява от съда, ако не противоречи на закона или морала (чл. 382, ал. 7 от НПК). Актът, с който съдът одобрява споразумението, е определение. То е окончателно. Със същото определение съдът прекратява и слага край на наказателното производство, като постановеният съдебен акт не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 от НПК).
При неодобряване на споразумението, съдът връща делото на прокурора и наказателното производство следва да се продължи по традиционната процедура (чл. 382, ал. 8 от НПК). В този случай законът е предвидил, че направеното пред съда самопризнание от страна на обвиняемия няма доказателствена стойност. Това създава гаранции за свободното упражняване на правото на обвиняемия да дава обяснения по делото.

Последици от прекратяване на наказателното производство със споразумение


Одобреното от съда споразумение, изготвено между прокурора и защитника и подписано от тях и обвиняемия, има характера на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК). Определението, с което се одобрява споразумението, е окончателно, което означава, че актът и споразумението, одобрено с него, не подлежат на въззивно и касационно обжалване. Такова определение подлежи на контрол само по Глава тридесет и трета от НПК, където е предвиден редът за проверка поради новооткрити обстоятелства на съдебните актове, влезли в законна сила - присъди, решения и определения (чл. 419 от НПК). Когато при изготвяне на споразумението се окаже, че деянието, за което се изготвя, е извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е длъжен да се произнесе и относно изтърпяването на отложеното наказание, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК (чл. 383, ал. 2 от НПК). В процесуалния закон е предвидено, че когато се изготвя споразумение за престъпление, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 от НК, отложеното наказание не се изтърпява. Става въпрос за случаите, когато в изпитателния срок деецът извърши престъпление при форма на вината - непредпазливост (чл. 383, ал. 3 от НПК).

Изготвяне на споразумение в  съдебната фаза на процеса


Предпоставките и условията, на които трябва да отговаря споразумението, са същите, които са предвидени за неговото изготвяне в досъдебното производство. Въведени са обаче още две допълнителни изисквания във връзка с изготвянето и одобряването на споразумението в съдебната фаза на наказателното производство.
Първото изискване е свързано с етапа на съдебното производство, до който е допустимо да се изготви споразумение. Законът предвижда, че за да се изготви споразумение не трябва да е приключило съдебното следствие (чл. 384, ал. 1 от НПК). Това е така, защото след приключване на този етап всички участвуващи страни в процеса пристъпват към разглеждане и оценка на събраните доказателства и разрешаване на въпросите, предвидени в чл. 301 от НПК, и съдът постановява присъдата си.
Второто условие е да е постигнато съгласие на всички страни за прилагане на споразумението (чл. 384, ал. 3 от НПК).
За да се сключи споразумението съдът назначава защитник на подсъдимия, когато той сам не е упълномощил - чл. 384, ал. 2 от НПК.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – чл.375-чл.380 НПК



 Когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс , той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Чл. 78а. (1) (Пълнолетно лице се освобождава от нак.отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван отнак.отговорност по реда на този раздел;
в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
 (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
(5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
(6) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления
Когато установи, че са налице условията за разглеждане на делото, съдът го насрочва в едномесечен срок.
Препис от постановлението се изпраща на обвиняемия, който може в седемдневен срок от връчването му да даде отговор, като изложи възраженията си и направи нови искания.В това производство не се допуска граждански иск. По тези дела не участва частен обвинител.
Когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс , съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Разглеждане на делото от първоинстанционния съд - съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства.
Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.
Съдът постановява решение, с което:
1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание;
2. оправдава обвиняемия;
3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи.
Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа.
При решаване на делото се прилагат и разпоредбите на чл. 17 - 21 от Закона за административните нарушения и наказания .
Възобновяване на делото - предложението за възобновяване на делото по тази глава се прави от апелативния, съответно военно-апелативния прокурор и се разглежда от апелативния, съответно военно-апелативния съд по реда и в сроковете, определени в Закона за административните нарушения и наказания. Когато предложението е основателно, съдът се произнася и по същество, като събира доказателства, ако това е необходимо.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО В СЪДА ПО ИСКАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ - Чл.368-чл.369 НПК


 Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от една година в останалите случаи, обвиняемият може да поиска делото да бъде разгледано от съда. Обвиняемият подава молба до съответния първоинстанционен съд, който незабавно изисква делото.
Съдът се произнася по молбата еднолично в седемдневен срок и когато установи основанията по чл. 368, ал. 1 , връща делото на прокурора, като му дава възможност в двумесечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт, с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото, или да прекрати наказателното производство, като уведоми за това съда. Ако до изтичане на двумесечния срок прокурорът не осъществи тези си правомощия или съдът не одобри споразумението за решаване на делото, съдът изисква делото и прекратява наказателното производство еднолично в закрито заседание с определение. След постановяване на определението наказателното производство продължава по отношение на съучастниците, както и по отношение на другите престъпления, за които лицето е привлечено като обвиняем.
Когато прокурорът осъществи правомощията си, но на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът еднолично в закрито заседание прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора за отстраняване на нарушенията и внасяне на делото в съда в едномесечен срок. Ако в 2-месечния срок прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени, или са допуснати нови, съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство с определение.
Актовете на съда за прекратяване на нак.производство са окончателни.

36.  СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ. ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ



Чл.370-чл.374 НПК
СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ
При съкратеното съд.следствие в разпоредително заседание се провежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица. Ако е постигнато съгласие в това заседание, при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
 Решение за предварително изслушване на страните се взема от съда служебно или по искане на подсъдимия. Съдът разпорежда предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите лица.
Въпроси, които се решават при предварителното изслушване на страните
При предварителното изслушване на страните:
1. подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство;
2. подсъдимият може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Ред за провеждане на предварително изслушване на страните- съдът разяснява на подсъдимия правата му по чл. 371 и го уведомява, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 ще се ползват при постановяване на присъдата. Съдът назначава на подсъдимия защитник, ако няма такъв.
Съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК.
Когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Последици от предварителното изслушване на страните
Чл. 373.В случаите по чл. 372, ал. 3 при провеждане на съдебното следствие от първата инстанция не се извършва разпит на свидетелите и вещите лица, за които се отнася одобреното от съда съгласие, като съответните протоколи за разпит и експертни заключения се прочитат по реда на чл. 283 .
В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

37. НЕЗАБАВНИ И БЪРЗИ ПРОИЗВОДСТВА. ОБРАЗУВАНЕ, РАЗГЛЕЖДАНЕ. АКТОВЕ НА СЪДА


 
НЕЗАБАВНО ПРОИЗВОДСТВО
Условие за провеждането му е кумулативното наличие на следните предпоставки: лицето да е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението и да е посочено от очевидец като извършител.
Разследващият орган е длъжен незабавно да уведоми прокурора.
Незабавното производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването.
Срокът за разследване е съкратен на три дни, като при предявяване на разследването не се призовава пострадалият. Той не се призовава за участие и в съдебното следствие и не може да се конституира като граждански ищец или частен обвинител (чл. 362, ал. 5 и чл. 365, ал. 3 и 4 от НПК).
Когато прокурорът изиска събиране на нови доказателства или отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, може да удължи срока с още до пет дни (чл. 363, ал. 1, т. 5 от НПК).
Прокурорът няма задължение да задържи обвиняемия, освен на общите основания (чл. 367 от НПК). Такива правомощия имаше по стария НПК (от 1974 г.) по отношение на диференцираните процедури.
Наблюдаващият прокурор (чл. 118а, ал. 1 от ЗСВ) се произнася незабавно с постановление като може:
- да прекрати (на основание на чл. 24, ал. 1 от НПК) или спре наказателното производство (на основание на чл. 25 и 26 от НПК );
- да внесе делото в съда с обвинителен акт;
- да внесе делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение;
- да постанови допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила, за което определя и срок до пет дни (чл. 363, ал. 1 от НПК).
Като орган на досъдебното производство (чл. 193 от НПК) прокурорът може и сам да извърши допълнителни действия по разследването, когато е необходимо събиране на нови доказателства или трябва да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 363, ал. 3 от НПК).
Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, прокурорът постановява разследването да се извърши по общия ред (чл. 363, ал. 2 от НПК).
Когато няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението, прокурорът съставя обвинителен акт, връчва го на обвиняемия и внася делото за разглеждане в съда (чл. 364, ал. 1 от НПК).
Първоинстанционният съд разглежда незабавно делото в деня на постъпването му. Страните не се призовават, а наблюдаващият прокурор осигурява явяването на подсъдимия, свидетелите и вещите лица. В това производство не се допуска граждански иск и пострадалият не може да встъпи като страна в процеса в качеството си на частен обвинител. Това свое право може да упражни по правилата на гражданското производство.
Съдът разглежда делото и постановява присъда заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите се изготвят след обявяване на присъдата, но не по-късно от седем дни (365, ал. 2 от НПК).
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана. Когато присъдата е обявена заедно с мотивите - срокът за обжалване е седемдневен, а когато изготвянето на мотивите е отложено - срокът за обжалване е петнадесетдневен.

БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО чл.356-361 НПК


БП е производство, което може да бъде провеждано от всички разследващи органи - следователи и дознатели (чл. 52, ал. 1 от НПК). Посочените разпоредби се отнасят и за двете фази на процеса - досъдебната и съдебната.
Производството се прилага за всички процесуални действия по дела от общ характер, а не само за неотложните такива, посочени в чл. 212, ал. 2 от НПК.
БП се провежда, когато са налице предпоставките, посочени в разпоредбата на чл. 356, ал. 1 от НПК:
1. лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението (непосредствено е залавянето на лицето на местопрестъплението или в близост до него в момента на извършване на деянието или след него; деецът може да бъде заловен както от органите на МВР, така и от митнически служители, военна полиция, други длъжностни лица, пострадали или граждани);
2. върху тялото или дрехите на лицето има явни следи от престъплението;
3. лицето се е явило лично пред съответните органи на МВР, разследващия орган или прокурора с признание за извършеното престъпление;
4. очевидец посочи лицето, извършило престъплението.
Законодателят е имал предвид всички случаи на очевидно престъпление, когато без особени затруднения може бъде доказано съответното престъпно деяние.
При провеждане на БП разследващият орган може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа. Прокурорът може да разпореди задържане на обвиняемия до 72 часа за осигуряването му пред съда при вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство (чл. 64, ал. 2 от НПК).
Делото се образува със съставяне на акта за първото действие по разследването (чл. 356, ал. 3 от НПК), като разследващия орган незабавно уведомява прокурора (чл. 356, ал. 2 от НПК), за да може той да встъпи във функциите си по ръководство и надзор на разследването. Акт на първо действие е всеки акт на разследващия орган, в който се съдържат данни за обосновано предположение, че е извършено престъпление и са разяснени правата на конкретното лице, в качеството му на обвиняем - чл. 356, ал. 4 от НПК.
Срокът за извършване на БП е 7 дни. Разследващият орган е длъжен в този срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора (чл. 203, ал. 2 от НПК).
Този срок може да бъде продължен с още 7 дни от наблюдаващия прокурор при необходимост от допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 357, ал. 3 от НПК).
След приключване на разследването, в което се предполага са събрани всички доказателства, разследващият орган предявява разследването без да се призовава пострадалия (чл. 356, ал. 5 от НПК). За предявяване на разследването се призовават обвиняемият и неговият защитник.
Наблюдаващият прокурор разполага с няколко възможности, които следва да упражни в три дневен срок (чл. 357, ал. 1 от НПК):
1. да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК, когато:
2. спира наказателното производство при условията на чл. 25 и чл. 26 от НПК,
3. повдига обвинение с обвинителен акт и внася делото за разглеждане в съда;
4. внася делото с постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или с предложение за споразумение за решаване на делото;
5. постановява допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като определя нов срок не по-дълъг от 7 дни.
Правомощията на прокурора са същите като тези при досъдебното производство водено по общия ред. Когато случаят представлява фактическа и правна сложност, наблюдаващият прокурор постановява разследването да се извърши по общия ред (чл. 357, ал. 2 НПК). Това са всички случаи на усложнена престъпна дейност - съучастие, при необходимост от експертни оценки или когато срокът за разследване е явно недостатъчен за обективното, всестранно и пълно разкриване на всички обстоятелства по делото (чл. 14, ал. 1 от НПК).
В предвидените от закона случаи - при извършване на допълнително разследване за събиране на нови доказателства или за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 357, ал. 1, т. 5 от НПК), наблюдаващият прокурор може и сам да извърши допълнителните действия по разследването.

Действия на съдията-докладчик след внасяне на обвинителния акт в съда


След внасянето на обвинителния акт по БП в съда, съдията-докладчик може:
1. да прекрати наказателното производство в случаите и по реда на чл. 250 от НПК
2. да спре наказателното производство в случаите и по реда на чл. 251 от НПК. Основанията за прекратяване и спиране на наказателното производство са същите както в производство при разглеждане на делото по общия ред.
3. да прекрати съдебното производство да върне делото на наблюдаващия прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.
Ако приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, съдията-докладчик го насрочва в седмодневен срок от постъпването му (чл. 358, ал. 1, т. 4 от НПК). В този случай прокурорът има задължение да подпомогне съда като връчи незабавно препис от обвинителния акт на обвиняемия и осигури явяването му, както и явяването на свидетелите и вещите лица в съдебно заседание. Обвиняемият има право в тридневен срок да даде отговор по връчения обвинителен акт и да направи искания и възражения (чл. 358, ал. 2 и 3 от НПК).

Разглеждане на делото в първа инстанция


Съдебното следствие се провежда, когато делото не е прекратено или спряно. Съдебното следствие се провежда по общите правила.
Тъй като досъдебното производство има подготвителен характер (чл. 7, ал. 2 от НПК) съдът не е ограничен от обстоятелствата, установени в обвинителния акт и затова може по свой почин да събира доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина (чл. 107, ал. 2 от НПК).
Съдът произнася присъдата заедно с мотивите, а когато делото представлява правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не по-късно от 7 дни (чл. 359, ал. 1 от НПК).

38. СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА  ИНСТАНЦИЯ. АДМИНИСТРИРАНЕ НА ЖАЛБИТЕ И ПРОТЕСТИТЕ СРЕЩУ ПОСТАНОВЕНИТЕ АКТОВЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД.РАЗГЛЕЖДА

НЕ НА ДЕЛОТО.АКТОВЕ НА СЪДА.

Чл.313-чл340 НПК


ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
 Предмет на въззивната проверка-Въззивната инстанция проверява правилността на невлязлата в сила присъда.
Предели на въззивната проверка- Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция - във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.
Въззивният съд може да установява нови фактически положения.
Прилагане на правилата за първата инстанция - доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.

Образуване на производство пред въззивната инстанция


 Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните. Прокурорът подава протест, когато намери, че постановената присъда е неправилна. Той не може да подава протест срещу присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от него искания.
Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките й части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси. Те не могат да обжалват присъдата, ако тя е постановена в съгласие с направените от тях искания.
Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
Жалби могат да подават и защитниците и поверениците.
Срок и ред за подаване на жалбата и протеста - жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата. Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил присъдата.
Форма и съдържание на жалбата и протеста - жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.Жалбата и протестът се подписват от подателя.
До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста. Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни.
Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Съобщение за постъпила жалба или протест - съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересованите страни, като им изпраща преписи от тях.
Писмени възражения на страните - страните могат да подават писмени възражения срещу подадената жалба или протест до даване ход на делото пред въззивната инстанция.
Връщане на жалбата и протеста
Съдия от първоинстанционния съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 320, ал. 1 и 2 , ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 ;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на жалбата и протеста
Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от жалбоподателя и от прокурора, който участва в заседанието на въззивната инстанция, до започване на съдебното следствие, а ако такова не се провежда - до започване на съдебните прения. Протестът може да бъде оттеглен и от прокурора, който го е подал, до образуване на производството пред въззивната инстанция.
Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Изпращане на делото на въззивната инстанция - делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтече срокът по чл. 319, ал. 1 .
Произнасяне на въззивния съд по оттегляне на жалбата и протеста - въззивният съд се произнася в закрито заседание.
Допускане на доказателства - допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание от състава на съда, който ще разгледа делото.
Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
Страните могат да представят нови писмени и веществени доказателства до даване ход на делото.
Постановяване на решението
 Призоваване-Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182 , освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.
Участие на страните в съдебно заседание - участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително. Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Действия по даване ход на делото - след откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.
Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик. В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Съдебно следствие - при провеждане на съдебно следствие съдът може да използва всички способи за събиране и проверка на доказателствата.
Съдебни прения и последна дума на подсъдимия - в съдебните прения се излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението по реда на чл. 291, ал. 2. Съдебните прения започват с реч на прокурора, съответно на частния тъжител. След това се дава последователно думата на частния обвинител и неговия повереник, на гражданския ищец и неговия повереник, на гражданския ответник и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия. След завършване на съдебните прения председателят дава на подсъдимия последна дума.

с. 1 ... с. 5 с. 6 с. 7 с. 8 с. 9

скачать файл