2. структура и функции на съдилищата по зсв


с. 1 с. 2 с. 3 ... с. 8 с. 9
Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор и следовател, както и дисциплинарните наказания на административен ръководител и на заместник на административен ръководител, се налагат с решение на Висшия съдебен съвет. Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението. Когато образува дисциплинарно производство, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав. Членовете на дисциплинарния състав избират председател. Заседанията на дисциплинарния състав са закрити. Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание.
Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет.
Дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2/ забележка; порицание/ се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител на съдията, прокурора или следователя, който е привлечен към дисциплинарна отговорност.
Дисциплинарните наказания по чл. 308 , aл. 2 /забележка; порицание за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията/ се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.
Дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията се налага от министъра на правосъдието след изслушване на лицето или след предоставяне на възможност в 7-дневен срок да направи писмени възражения по направеното предложение.
Чл. 308. (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са:
1. забележка;
2. порицание;
3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години;
4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години;
5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител;
6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
(2) Дисциплинарните наказания за държавен съдебен изпълнител и за съдия по вписванията са:
1. забележка;
2. порицание;
3. предупреждение за уволнение;
4. уволнение.
(3) За едно и също дисциплинарно нарушение се налага само едно дисциплинарно наказание.

Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да декларират доходите и имуществото си в Сметната палата по реда и условията на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности ВСС предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията им, както и за промените в служебното им положение - чл. 228, ал. 1 и 2 от ЗСВ.


Освобождаване - несменяемите съдии, прокурори и следователи се освобождават от длъжност само при навършване на 65-годишна възраст, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, при трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година, както и при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт и несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1 от ЗСВ - чл. 129, ал. 3 от Конституцията и чл. 165, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ.
Срокът на предизвестието при подаване на оставка от съдия, прокурор или следовател е най - малко 6 месеца - чл. 166, ал. 1 от ЗСВ. В случай на освобождаване от длъжност поради подаване на оставка или трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година, на съдия, прокурор или следовател, придобил вече несменяемост, при следващо заемане на длъжност, несменяемостта се възстановява - чл. 129, ал. 5 от Конституцията.
Административните ръководители, както и зам. -адм. ръководители се освобождават предсрочно от длъжност на основание по чл. 129, ал. 3 от КРБ, а именно: навършване на 65 години, подаване на оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 1 година и тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, накърняващи престижа на съдебната власт - чл. 175, ал. 1 от ЗСВ. Друго основание за предсрочно освобождаване от длъжност като административен или зам.- адм. ръководител е и освобождаването на лицето от длъжност като съдия, прокурор или следовател на основанията на чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от Конституцията - чл. 175, ал. 2 от ЗСВ.
Предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на административен ръководител, както и на негов заместник, с изключение на председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор, се прави в писмена форма (чл. 175, ал. 3 от ЗСВ):
а) не по-рано от два месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандата или навършване на 65-годишна възраст;
б) в срок три дни от узнаването на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3, т. 2 - 5 от ЗСВ.
Предложенията се правят от лицата по чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ пред Комисията по предложенията и атестирането към Висшия съдебен съвет - чл. 38, ал. 1- 3 от ЗСВ. Комисията обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище - чл. 38, ал. 5 от ЗСВ. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е постоянна комисия, която ВСС избира от своя състав - чл. 37, ал. 1 от ЗСВ.
Основанията за предсрочно освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и Главния прокурор, регламентирани в чл. 129, ал. 3 от Конституцията, се установяват от Висшия съдебен съвет с решение, прието по реда на чл. 173 от ЗСВ, след което на Президента на РБ се предлага освобождаването им - чл. 175, ал. 5 от ЗСВ.
Съдиите, прокурорите и следователите, които не са станали несменяеми, могат да бъдат освободени и на следните основания: когато ВСС е приел решение за отказ за придобиване на несменяемост; дисциплинарно уволнение; завръщане на замествания; възстановяване на работа на незаконно уволнен - чл. 165, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 от ЗСВ.
Съдиите, прокурорите и следователите, след пенсионирането им при навършване на 65 години нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт - чл. 165, ал. 4 от ЗСВ.

Статут на прокурорите


Статутът на прокурорите е идентичен с този на съдиите.

Статут на следователите


Статутът на следователите е идентичен с този на съдиите.

6. СЪДИИ ПО ВПИСВАНИЯТА – СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ. НОТАРИУС – СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ



Съдиите по вписванията извършват или отказват вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър и се произнасят за издаването на справки и удостоверения; извършват и предвидени в закон нотариални и други действия - чл. 280, ал. 1 от ЗСВ.
Съдии по вписванията има при районните съдилища. Броят на Съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван, функциите му се изпълняват от районния съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.. В тази хипотеза министъра на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнител от същия съд да изпълнява функциите на съдия по вписванията.
Статутът на съдиите по вписванията е идентичен с този на държавните и частните съдебни изпълнители.
Съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. За длъжност съдия по вписванията могат да кандидатстват лица, отговарящи на изискванията за съдии, прокурори, следователи.
Съдия по вписванията се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието на следните основания: пенсиониране; по негово желание; при влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 година или при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните си задължения .
Съдия по вписванията може да бъде временно отстранен от длъжност от министъра на правосъдието, когато е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер. При оправдателна присъда или прекратяване на производството, лицето се възстановява на длъжността му.
В службите по вписвания, където има повече от един съдия по вписванията, един от тях се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок от 5 години с право  на повторно назначение.
Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара. Правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице на възраст до 60 години, което е само български гражданин и отговаря на определени изисквания.
Местата за нотариуси в определен район не могат да бъдат по-малко от две. На 10 000 жители в определен район се открива едно място за нотариус.
Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона. При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите.
 Нотариусът извършва нотариални удостоверявания.
Охранителните производства, по чийто ред се издават нотариални удостоверения, се наричат нотариални производства. Тяхната най-важна особеност е свързана с обвързващата доказателствена сила, която законът придава на нотариално удостоверените обстоятелства.
Нотариалните производства се извършват в писмена форма и са свързани със съставянето на нотариален документ. Той е официален документ, който материализира извършеното от нотариуса удостоверяване на обстоятелствата, осъществени пред него.
В чл. 569 от ГПК изчерпателно са посочени видовете нотариални производства, които в зависимост от предмета на удостоверяване са:
- правни сделки с нотариални актове;
- удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
- вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закона;
- нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
- приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
- даване на справки по нотариалните книги;
- издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
Всякакви други удостоверявания на обстоятелства и факти, извършени от държавни органи, извън посочените в ГПК, не са нотариални удостоверявания. Забранено е нотариалното удостоверяване на сделки, документи или други действия, които противоречат на закона или добрите нрави (чл. 574 от ГПК). Законът забранява на нотариуса да извършва нотариални действия, когато е самият той или негов близък роднина е страна в производството или е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство (чл. 575, ал. 1 от ГПК).
б) Компетентен орган
Компетентен органa, според чл. 569 и сл. от ГПК е нотариусът при съответния районен съд, а в районите, където няма нотариус, компетентен е съдията по вписванията към съответния районен съд. Нотариусите, съответно съдиите по вписванията, разполагат с обща компетентност, т. е. овластени са да удостоверят всяко от обстоятелствата по чл. 569 от ГПК. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 570, ал. 1 от ГПК).
С особена компетентност по силата на чл. 83 от ЗННД разполагат кметът, заместник-кметът и секретарят на общината, кметът на населено място, както и кметският наместник, когато в общината или населеното място няма районен съд. Посочените по-горе лица могат да извършват действия по заверяване на подписи, удостоверяване на дати на частни документи и засвидетелстване верността на преписи от частни документи.
За нотариални актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижими имоти и удостоверяване на право на собственост върху такива имоти компетентен е нотариусът, в чийто район се намира имотът. Подлежащи на вписване нотариални действия се извършват само в канцеларията на нотариуса в работно време. За другите нотариални удостоверявания, включително и за завещанията, компетентен е всеки нотариус без оглед на връзката между района му на действие и нотариалното удостоверяване. Посочените нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията на нотариуса и в неработно време, в случай че уважителни причини пречат на участващите лица да се явят за удостоверяването в нотариалната канцелария или се налага незабавно извършване на нотариалното действие.
в) Страни
Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното удостоверяване, а участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява (чл. 572 от ГПК).
г) Начало на производството
Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска издаване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.
д) Разглеждане на молбата (процедура)
В зависимост от предмета на нотариалното удостоверяване в конкретното нотариално производство се спазват особените правила на чл. 578 - 594 от ГПК.
При нарушаване на повелителни норми на закона или когато нотариусът не е имал право да го извърши, извършеното нотариално действие е нищожно (чл. 576 от ГПК).
Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд (чл. 577, ал. 1 от ГПК).

7. ДЪРЖАВНИ И ЧАСТНИ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ – СТАТУТ И ПРАВОМОЩИЯ

Държавни съдебни изпълнители
Компетентност

Държавните и частните съдебни изпълнители осъществяват по предвидения в закона начин принудителното изпълнение на подлежащите на изпълнение съдебни и други актове - арг. от чл. 426 от ГПК. В този смисъл тяхната дейност е част от дейността по правораздаване.


Държавните органи и длъжностните лица , организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения - чл. 275, ал. 2 от ЗСВ. Ако противозаконно се пречи на държавния съдебен изпълнител да изпълнява задълженията си, той може да поиска съдействие от органите на полицията, а те са длъжни да го окажат веднага - чл. 275, ал. 3 от ЗСВ.

Структура


Държавни съдебни изпълнители има при районните съдилища. Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието. В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите му се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Статут
Назначаването на държавните съдебни изпълнители се извършва от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс.


Изискванията към държавните съдебни изпълнители са идентични с тези към съдиите.
Освобождаването от длъжност на държавния съдебен изпълнител се извършва от министъра на правосъдието при пенсиониране; по негово желание; при влизане в сила на присъда с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 1 година; при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения - чл. 271, т. 1 - 5 от ЗСВ.
Ако държавен съдебен изпълнител бъде привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, той може временно да бъде отстранен от длъжност от министъра на правосъдието.

Частни съдебни изпълнители

Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното събиране на частни вземания или на публични вземания. Камарата на частните съдебни изпълнители е юридическо лице със седалище гр. София. При Камарата се води и съхранява Регистър на частните съдебни изпълнители. Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на действие на съответния окръжен съд. - чл. 2, ал. 4 от ЗЧСИ. Статута, правомощията на частните съдебни изпълнители се регламентират от Закона за частните съдебни изпълнители - обн. ДВ, бр. 43/2005г.
В определен район се открива едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители. Към него може да има и помощник-частен съдебен изпълнител.
Частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона. Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко престъпление.
Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс.

8. СЪДЕБНА АДМИНИСТРАЦИЯ. СТРУКТУРА. ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА АСМИНИСТРАЦИЯ. РЕГИСТРАТУРА, СЪДЕБНИ СЕКРЕТАРИ, ДЕЛОВОДСТВО. ДЕЛОВОДНИ КНИГИ. ДОСТЪП НА ГРАЖДАНИТЕ ДО ПРЕПИСКИТЕ И ДЕЛАТА.

При осъществяване на своите правомощия ВСС, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и органите на съдебната власт се подпомагат от администрация. Администрацията на органите на съдебната власт е администрацията на ВКС, на ВАСд, на главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на НСС, на съдилищата, на прокуратурите и на окръжните следствени служби. Служителите в администрацията на ВСС, Инспектората към ВСС или органите на съдебната власт са съдебни служители.
ВСС съгласувано с министъра на правосъдието приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт. С правилниците се определят звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс за съдебен служител и органите по назначаването им. Правилниците се обнародват в "Държавен вестник".
ВСС издава класификатор на длъжностите в администрацията, в който се определят наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност, възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг. Броят на съдебните служители за всеки орган на съдебната власт се определя от съответния административен ръководител съгласувано с ВСС.
Администрацията на ВСС  и на Инспектората към ВСС се ръководят от главни секретари. За главен секретар на ВСС и Инспектората може да се назначи лице, което отговаря на изискването на чл. 164, ал. 2 . Главният секретар се назначава с решение на Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс.
Администрациите на ВКС, на ВАС, на главния прокурор и на НСС се ръководят от главни секретари. Администрациите на съдилищата и прокуратурите се ръководят от съдебни администратори.
Администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища се състои от: съдебен администратор, служител по сигурността на информацията, административен секретар и съдебни служители от общата и от специализираната администрация.

Структура на администрацията


Съдебният администратор ръководи работата на администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Докато упражнява длъжността си, съдебният администратор не може да членува в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършва политическа дейност. Съдебният администратор в изпълнение на функциите си издава разпореждания, които са задължителни за съдебните служители. Съдебните служители могат да оспорят пред председателя на съда разпорежданията на съдебния администратор, които ги засягат във връзка с изпълнение на служебните им задължения. Решението на председателя на съда е окончателно.
Служителят по сигурността на информацията осъществява дейността по защита на класифицираната информация в съда. Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на председателя на съда.
Административният секретар подпомага съдебния администратор при изпълнение на функциите му.
Администрацията на съдилищата е обща и специализирана.
Общата администрация е организирана в административни звена: дирекции, отдели и сектори. Председателят на съда определя вида на звената, числеността им и длъжностите в тях.
Специализираната администрация е организирана в служби и самостоятелни длъжности, както следва:
1. "Регистратура за класифицирана информация";
2. "Регистратура";
3. "Деловодство";
4. "Съдебни секретари";
5. "Архива";
6. "Служба по връчване на призовки и съдебни книжа";
7. "Служител по сигурността на информацията".
В районните съдилища има и бюра за съдимост. Функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, както и контролът върху нея се уреждат с наредба на министъра на правосъдието. Със заповед на председателя на районния съд може да бъде създадена служба по връчване на призовки и съдебни книжа при съдебно-изпълнителната служба. Службите на специализираната администрация се ръководят от ръководител-служба.

ФУНКЦИИ И ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТАТА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА


АДМИНИСТРАЦИЯ
Регистратура за класифицирана информация - председателят на съда, в който се получава, създава, регистрира, обработва, съхранява, разпределя, предоставя и размножава класифицирана информация, създава регистратура за класифицирана информация като отделно организационно звено. Дейността в регистратурата и служителите в нея се ръководят от ръководителя на регистратурата, който е пряко подчинен на служителя по сигурността на информацията.
Служба "Регистратура": приема и регистрира входящата кореспонденция; експедира изходящата кореспонденция; осигурява информация за получената и изпратената кореспонденция; води разносна книга; разпределя и направлява постъпилата поща; изпълнява и други задължения, свързани с документооборота и административното обслужване, възложени от председателя на съда и съдебния администратор. регистратурата на районния съд се приемат и регистрират книжата на насрочени продажби: протоколи за деня на разгласяване на обявленията за провеждане на публична продан, обявления за проданта, копия от вписаните възбрани, сведения за тежестите от териториалната дирекция на Националната агенция за приходи, от Службата по вписвания, нотариалния акт и наддавателни предложения по ГПК .
В регистратурата се водят входящ дневник и изходящ дневник на електронен или на хартиен носител и разносна книга. Изходящите книжа се подписват от служителя, който ги е изготвил, и от председателя на съда или упълномощен от него служител.  Разносната книга съдържа информация за движението на документи между съда, прокуратурата и пощенските служби. Разносната книга се води за календарна година. Книжата, отнасящи се до висящи дела, се предават от служба "Регистратура" в деловодството в деня на постъпването им. Книжата, по които се образуват дела, се предават най-късно на следващия ден от постъпването им на председателя на съда или на определени от него съдии, които образуват делото, ако са налице процесуалните изисквания, като определят вида му и съдията-докладчик по него съобразно принципа на случайния избор.
Разпорежданията на съдията-докладчик за оставяне без движение при нередовни книжа се изпълнява от служба "Деловодство", а материалите се съхраняват в отделна папка. След образуване на делото председателят на съда или посочените от него съдии предават делото в деловодството.
Служба "Съдебни секретари" включва всички съдебни секретари в съда. Съдебният секретар: съставя протоколи за о

ткритите съдебни заседания; изготвя списъци за реда и часовете на разглеждане на делата по образец съгласно приложение № 1 и номерира страниците, изготвя и поставя списъците за реда и часовете на разглеждане на делата пред съдебните зали и информационните табла; подрежда по реда на постъпването книжата от заседанията; изпълнява разпорежданията на съда, постановени в откритите, закритите и разпоредителните заседания; съставя документи за изплащане на определените суми за възнаграждения и разноски на експерти, свидетели, съдебни заседатели и др.; съставя списъци на лицата за призоваване в съда след първото по делото заседание по образец съгласно приложение № 2, на които отбелязва кога и къде са изпратени призовките и съобщенията; най-малко седем дни преди заседанието проверява връщането на призовките и другите книжа по делото и докладва резултата на съдията докладчик; най-късно в тридневен срок от съдебното заседание изготвя призовките по отложените дела и отразява резултата в книгата за откритите заседания; изготвя изпълнителни листове по подлежащи на изпълнение съдебни актове, както и по определения за налагане на глоба и отбелязва това с бележка отстрани на определението, с което е наложена глобата; в срока за изготвяне на протокола предава обявените за решаване дела на съдията докладчик, а отложените, прекратените и с изготвени актове дела - в деловодството; вписва глоби, наложени с протоколни определения; извършва и други дейности, указани в този правилник и възложени му от председателя на съда или от съдебния администратор.


Служба "Деловодство" включва всички деловодители в съда. Тя осигурява производството по висящи дела и влезли в сила съдебни актове. Служба "Деловодство":  образува в дела разпределените по докладчици входящи документи; извършва вписвания в съответните деловодни книги; изготвя списък за призовките, изпраща призовките и съобщенията по делата, с изключение на тези по отложените дела; подрежда новопостъпили документи към висящите дела; следи за изтичане на процесуалните срокове, представя делата на съдиите докладчици и изпълнява техните указания; организира и поддържа подреждането на делата в деловодството; предоставя справки по делата и др.
В деловодството се водят на електронен и/или на хартиен носител следните книги и регистри:
1. азбучен указател за образуваните граждански, фирмени, наказателни, изпълнителни, административни и дела по вписванията;
2. описна книга;
3. книга за открити заседания;
4. книга за закрити и разпоредителни заседания;
5. книга за привеждане в изпълнение на влезли в сила присъди и определения по НПК ;
6. книга за веществените доказателства;
7. книга за получените и върнати призовки и други съдебни книжа от други съдилища;
8. разносна книга;
9. регистри за юридическите лица и едноличните търговци и специални регистри;
10. книга по чл. 634в от Търговския закон ;
11. регистър на съдебните решения по чл. 235, ал. 5 ГПК .

Азбучният указател осигурява бърза информация за номерата на образуваните дела по зададено име. За гражданските, наказателните, фирмените, административните, нотариалните и изпълнителните дела се водят отделни азбучни указатели.


Описната книга осигурява информация за делата от образуването им до предаването в архива. За гражданските, наказателните, фирмените, административните, нотариалните и изпълнителните дела се водят отделни описни книги. В описната книга се отразяват и промените на обстоятелствата относно предмета, страните и статистическия код, настъпили в хода на делото. Такива книги са входящият и изходящият дневник.
Книгата за открити заседания осигурява информация за насрочените за определена дата дела и техния статус. В книгата за разпоредителни и закрити заседания се вписва резултатът от разпоредителното или закритото заседание.
Книгата за веществени доказателства съдържа информация за съхраняването на веществените доказателства по наказателни дела и тяхното движение.
Книгата за изпълнение на влезли в сила присъди и определения съдържа информация за влезлите в сила присъди и определения и за срочността на изпращането им на органите за изпълнение.
Книгата за получени и върнати призовки и съдебни книжа съдържа информация за изпълнението на възложени от други съдилища действия по връчването им. Книгата се води от служба "Регистратура". Книгата по чл. 634в от ТЗ осигурява информация за производствата по несъстоятелност.
За регистриране и отчет на материалите, съдържащи класифицирана информация, в регистратурите се водят отчетни документи. Всеки окончателно изготвен материал, съдържащ класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, се регистрира с уникален регистрационен номер в съответната регистратура в регистър.
Книжата по образуваните дела се поставят в папки по образец при спазване на обозначеното цветово кодиране, както следва: червен цвят на папката за наказателни дела; зелен - за граждански дела; бял - за административни дела; жълт - за фирмени дела; манила - за изпълнителни дела; сив - за вписвания, и син - за дела по несъстоятелност. Върху предната корица на папките се отбелязват наименованието на съда, предметът на делото и страните, датата на образуване и свършване, определеният съдия докладчик и датите на насрочените открити съдебни заседания. Делата, чието разглеждане е свързано с кратки процесуални срокове, се обозначават с жълт етикет. Делата се съхраняват в деловодството. При изнасяне на дело от деловодството деловодителят записва в картона за взето дело по образец кой взема делото, номера на делото и датата. Картонът за взето дело се поставя на мястото на взетата папка. Картонът за взето дело се използва многократно по различни дела.
Делата, по които се провеждат заседания при закрити врата, се съхраняват отделно от останалите дела.
Несвършените дела не се прилагат към други дела и не се изпращат на други учреждения.
Новообразуваните дела се вписват в съответната описна книга най-късно на следващия работен ден след предаването им в деловодството и се поставят в папка. Служба "Деловодство" изпраща призовките по новообразуваните дела най-късно в тридневен срок от насрочването им. Призовките и съобщенията се подписват от съответния служител. Служба "Деловодство" незабавно преглежда върнатите призовки, а неправилно връчените както и невръчените се докладват същия ден на съдията докладчик.
Най-късно в деня преди насроченото заседание деловодителят вписва в книгата за открити заседания датата на заседанието, номера на делото, състава на съда, съдията докладчик, участващия прокурор и съдебен секретар. След приключване на съдебното заседание съдебният секретар отразява в книгата за открити заседания резултата от заседанието. Резултатът по решените дела се отразява в описната книга от съдебен деловодител.
Най-късно на следващия ден след предаване на решеното дело в деловодството службата изготвя и изпраща обявления на страните, за което прави отбелязване върху решението.
Ако някое дело бъде изгубено или унищожено преди изтичане на срока за пазенето му, по нареждане на председателя на съда то се възстановява. За целта се съставя акт от съдебния администратор и се използват всички книжа, отнасящи се до делото, които се намират в съда, в други учреждения и у страните. След като се приключи събирането на материалите и се съставят проектите за възстановяваните книжа, съдът в открито заседание с призоваване на страните се произнася по възстановяването с определение, което подлежи на обжалване по общия ред. Когато несвършено наказателно дело от общ характер не може да се възстанови, съдът с определение предлага на органите на предварителното производство да проведат ново разследване.

Достъп до информация


Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Страните по делата, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони. Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Справки по движението на делата се дават незабавно. Справки по движението на делата се дават и чрез средства за отдалечен достъп.
Страните, техните представители и адвокатите се запознават с делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата. Копия от приложените към делата книжа се издават в деня на поискването от служба "Деловодство". По писмена молба служба "Деловодство" издава съдебни удостоверения, преписи и извлечения от приложените към делата книжа в деня на постъпване на молбата или най-късно на следващия ден след разрешение на съдията докладчик. В деня преди съдебното заседание делата са на разположение на страните, техните представители и адвокатите.
Достъпът до класифицираните материали по делото се предоставя при спазване на принципа "необходимост да се знае" и при наличието на следните предпоставки:  извършено проучване за надеждност (респ. издадено разрешение за достъп до съответното ниво на класификация на информацията); преминато обучение в областта на защитата на класифицираната информация.

9. АДВОКАТУРА. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТА



Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията , за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. При упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл. 6, ал. 3 ;
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на Закона за адвокатурата.
Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи. Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението. Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й. Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ. Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд. Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.  Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
Изпитът се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет. Успешно издържалите изпита и лицата се вписват след полагане на клетва. В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет. След вписването в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗА , спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5 , може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет. Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати. След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл. 5 и му се издава карта на адвокат.
Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест. Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.
Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
Пред ВКС и ВАС страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с най-малко 5-годишен юридически стаж.
Адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно. Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание. Адвокатът може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя. Има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
Адвокатите могат да образуват адвокатско дружество. Адвокатското дружество е юридическо лице. Адвокати и адвокатски дружества могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Договорът се сключва в писмена форма и се регистрира в адвокатския съвет. В договора се посочва задължително общ адрес на съдружниците, който има значение и на съдебен адрес.
Към окръжните съдилища се води регистър на адвокатските дружества.
Адвокатите членуват в адвокатска колегия. Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в регистъра й адвокати. Висшият адвокатски съвет с решение определя районите и седалищата на адвокатските колегии, както и тяхното преобразуване и закриване.  В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия. По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия. Органи на адвокатска колегия са: общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия.
Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Адвокатурата има висши органи. Това са: Общото събрание на адвокатите от страната, Висшият адвокатски съвет, Председателят на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет, Висшият дисциплинарен съд.
Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.

Права и задължения


Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия. Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи. Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.

с. 1 с. 2 с. 3 ... с. 8 с. 9

скачать файл