2. структура и функции на съдилищата по зсв


с. 1 с. 2 ... с. 8 с. 9
Top of Form

Лекции за изпита за правоспособност - 2010 г.


2. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА СЪДИЛИЩАТА ПО ЗСВ. ТРИИНСТАНЦИОННО И ДВУИНСТАНЦИОННО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Съдебната власт е държавната власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и реализира наказателната политика на държавата като осъществява правосъдието и контрола за законност в Република България


Съдебната власт е независима - чл. 117, ал. 2 от Конституцията, Поради това при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона - (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) и изпълняват функциите си безпристрастно (чл. 4, ал. 2 от ЗСВ). Съдиите, прокурорите и следователите постановяват актовете си, основавайки се на закона и събраните по делото доказателства - чл. 3 от ЗСВ. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява ВКС или ВАС, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционния съд - чл. 15 от ЗСВ.
Съдилищата осъществяват правораздаването в Република България. Правораздаването е винаги дейност по възстановяване на законността.
В рамките на дейността си по правораздаване съдилищата извършват и контрол за законност на актове и действия на административните органи - чл. 120, ал. 1 от Конституцията. . В тази връзка чл. 120, ал. 2 от Конституцията дава право на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.
Правораздаването се извършва в рамките на граждански, наказателни и административни дела - чл. 4, ал. 1 от ЗСВ.  Правораздаването може да се извършва само от съдилищата. В тази насока чл. 61, ал. 3 от ЗСВ изрично постановява, че дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган. Правораздаването, обаче, се осъществява не от името на съдилищата, а в името на народа - чл. 118 от Конституцията.
ВКС и ВАС са компетентни на територията на цялата страна, а районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища - само в съдебните им райони (чл. 108, ал. 1 от ЗСВ, и чл. 116, ал. 1 от ЗСВ). Районите, в които са компетентни районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно- териториалното деление на страната - чл. 62 от ЗСВ.
Споровете за подсъдност (компетентност) между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

Структура - общи положения


Според конституционната разпоредба на чл.119, ал. 1 правораздаването в Република България се осъществява от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. ВАС, военните съдилища и административните съдилища са специализирани съдилища, защото разполагат с правораздавателна компетентност само по определени категории дела (чл. 63, ал. 7 от ЗСВ, чл. 95, ал. 1 от ЗСВ и чл. 89, ал. 1 от ЗСВ). Останалите съдилища са общи и разполагат с компетентност по всички дела. Със закон могат да се създават и други специализирани съдилища (чл. 119, ал. 2 от Конституцията, но не и извънредни (чл. 119, ал. 3 от Конституцията
Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка - чл. 65 от ЗСВ.
Висшият съдебен съвет определя броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието , както и на военните съдилища, но съгласувано с министъра на отбраната - чл. 30 , ал.1, т. 2 от ЗСВ. Броят на съдиите в съдилищата се определя от Висшия съдебен съвет - чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Районният съд е основен първоинстанционен съд (чл. 76 от ЗСВ). На него са подсъдни всички дела в съдебния му район, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на друг съд.Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В него могат да се създават отделения. Към всеки районен съд има бюро за съдимост.
Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 78 от ЗСВ. В определени от закона случаи в състава на първоинстанционния съд участват и съдебни заседатели, които имат еднакви права и задължения със съдиите - чл. 66 от ЗСВ.
Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон и като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.. Окръжният съд може да разглежда и други дела, възложени му със закон - чл. 63, ал. 2 от ЗСВ.
В столицата има градски съд с правомощията на окръжен съд - чл. 88 от ЗСВ.
Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.. При окръжните съдилища могат, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения, ръководени от председателя на окръжния съд или неговите заместници.
Гражданските дела, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, се разглеждат в състав от един съдия, а наказателните - в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 82 от ЗСВ. В състава на окръжния съд, действащ като първа инстанция по наказателно дело може да участва младши съдия, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него. (чл. 82, ал. 2 от ЗСВ).
Делата, подсъдни на окръжния съд като втора инстанция, се разглеждат в състав от трима съдии, освен ако закон не предвижда друго. В този случай само един от членовете на състава може да бъде младши съдия - чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗСВ.
Административният съд разглежда като първа инстанция всички административни дела, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на Върховния административен съд. Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища - чл. 89, ал. 2 от ЗСВ. Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. При административния съд, по решение на общото събрание на съдиите, могат да се създават специализирани по материя отделения, ръководени от председателя на административния съд или от неговите заместници.
Административният съд разглежда подсъдните му дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
Военните съдилища са приравнени (паралелни) на окръжните съдилища и разглеждат като първа инстанция определени със закон дела.  Компетентността на военния съд се определя със закон.
Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район - чл. 101, ал. 1 от ЗСВ. Военно-апелативният съд е един за страната и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна - чл. 101, ал. 2 от ЗСВ.
Апелативният съд, респективно военно - апелативния съд се състои от съдии и се ръководи от председател - чл. 102 от ЗСВ.
При апелативния съд може, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения. Председателят на апелативния съд и неговите заместници ръководят отделенията. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.
ВКС е висшата съдебна (касационна) инстанция за определените от закона съдебни актове по наказателни и граждански дела и разглежда и други дела, определени със закон - чл. 108, ал. 1 от ЗСВ и чл. 63, ал. 6 от ЗСВ.
Правораздавайки, ВКС трябва да осъществява и върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища - чл. 124 от Конституцията. Това си правомощие ВКС упражнява и чрез издаване на тълкувателни решения в областта на наказателното, гражданското или търговското правораздаване при неправилна или противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на законите. Тези решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, включително и за всички органи, издаващи административни актове - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Искане за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВКС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет (чл. 125 от ЗСВ).
ВКС решава и спорове за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд - чл. 122 от от ГПК, виж и чл. 44, ал. 1 от НПК.
ВКС има и право да сезира Конституционния съд, ако при разглеждане на делото констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията. В този случай ВКС спира производството по делото и внася въпроса за разглеждане от Конституционния съд.
Седалището на ВКС е в гр. София . ВКС се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателят на Върховния касационен съд и неговите заместници ръководят колегиите. В колегиите има отделения. Всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията. ВКС има пленум, който се състои от всички съдии във ВКС. Пленумът решава организационни въпроси.
ВКС заседава в състав от трима съдии, когато разглежда дела като касационна инстанция, ако законът не предвижда друго. Когато произнася тълкувателни решения ВКС е в състав, състоящ се от общото събрание на съответната колегия - или от общото събрание на гражданската и търговската колегии, когато постановява тълкувателни решения по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.
ВАС е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване. Той е висша съдебна (касационна) инстанция за обжалваните актове по дела на административните съдилища и по дела на тричленен състав на ВАС - чл. 63, ал. 7 от ЗСВ.
ВАС разглежда като първа инстанция актове, определени със закон.
ВАС е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, подзаконови нормативни актове, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС - чл. 125, ал. 2 от Конституцията.
Правораздавайки, ВАС трябва да осъществява съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване - чл. 125, ал. 1 от Конституцията. В тази насока ВАС също може да издава задължителни тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика - чл. 118, т. 2 и т. 3 от ЗСВ и чл. 124, ал. 1 т. 3 и 4 от ЗСВ. Искания за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет - чл. 125 от ЗСВ. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната, изпълнителната власт и местното самоуправление, както и за всички органи, издаващи административни актове - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Седалището на ВАС е в гр. София.ВАС се състои от съдии и се ръководи от председател. ВАС се състои от колегии, ръководени от председателя на ВАС или от неговите заместници. И във ВАС всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията.. ВАС също има пленум, който решава организационни въпроси и се състои от всички съдии във ВАС..
ВАС заседава в състав от трима съдии, освен в случаите, когато закон предвижда друго.
Тълкувателни решения в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на съдиите в съответната колегия, а тълкувателни решения по общи въпроси в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на колегиите в ВАС.

Отношения между ВКС и ВАС


При противоречива или неправилна съдебна практика между ВКС и ВАС могат да бъдат издавани съвместни тълкувателни постановления, приети от общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища - чл. 124, ал. 2 от ЗСВ. Тези тълкувателни постановления, както и тълкувателните решения, са задължителни за органите на  съдебната, изпълнителната и местната власт, както и за всички органи, издаващи административни актове. - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав, включващ трима представители на ВКС и двама на ВАС. Определението на състава е окончателно.
Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава. Председател е най-старшият съдия от членовете на състава. Той може да дава задължителни за всички присъстващи в залата разпореждания , които могат да се отменят от състава на съда. Председателя на състава следи за реда в залата и може да санкционира нарушителите

Разпределение на делата и преписките


Делата и преписките в органите на съдебната власт се разпределят на случаен принцип, чрез електронно разпределение, по поредността на постъпването им - чл. 9, ал. 1 от ЗСВ.

Фази на производството


Ако в закон не е предвидено друго, съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно - чл. 10, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно - чл. 10, ал. 2 от ЗСВ. В разглеждането на делото в различни инстанции не може да участва един и същ съдия - чл. 11, ал. 2 от ЗСВ.

Съдебни актове


При постановяване на своите актове съдиите се основават на закона и събраните по делото доказателства - чл. 3 от ЗСВ. Това правило е проява на принципа за независимост на съдиите.
Актовете на правораздаването трябва да бъдат мотивирани. Тези актове се обявяват по ред и в срок, предвиден в съответния закон. Влезлите в сила съдебни актове са стабилни и не могат да бъдат отменени, освен в изрично предвидени от закона случаи - чл. 10, ал. 3 от ЗСВ.
 
Съдебни заседатели
В определени от закона случаи в правораздаването участвуват и съдебни заседатели - чл. 123 от Конституцията. и чл. 66, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни дееспособни български граждани, ненавършили 70 години, които се ползват с добро име в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани - чл. 67, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети: за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд; за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд - чл. 68, ал. 2 от ЗСВ.
Съдебните заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на кадрова военна служба. Определят се, по предложение на командирите на поделенията, от общото събрание на съдиите от военно - апелативния съд - чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 3 от ЗСВ.
Мандатът на съдебните заседатели е пет години - чл. 68 от ЗСВ.
По предложение на председателя на съда, съответното общо събрание на съдиите освобождава предсрочно съдебен заседател: по негово искане; при поставянето му под запрещение; когато бъде осъден за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 година; когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява или извърши действие, уронващо престижа на съдебната власт - чл. 71 от ЗСВ.

3. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ. ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОРГАНИТЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата - чл. 126, ал. 1 от Конституцията. По-специално, прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
Броя на прокурорите във всички прокуратури се определя от Висшият съдебен съвет - чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Прокуратурата в Република България е едно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. Главният прокурор ревизира и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури ревизират и контролират работата на прокурорите в непосредствено по - ниските по степен прокуратури.. Висшестоящият прокурор може писмено да спира и да отменя разпорежданията на подчинените му прокурори в определените от закона случаи - чл. 143, ал. 2 от ЗСВ. Писмените разпореждания на горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори - чл. 143, ал. 3 от ЗСВ.
Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол - чл. 143, ал. 1 от ЗСВ. Главният прокурор, съответно неговите заместници могат да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, с изключение на случаите, когато са били предмет на съдебен контрол. Горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 127):
Прокуратурата следи за спазване на законността като:
- ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
- може да извършва разследване;
- привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвиненията по наказателни дела от общ характер;
- упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;
- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
- в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Основни функции на прокурора в наказателното производство


Дейността на прокурора е подробно регламентирана в множество текстове от НПК, но най-обобщено неговите функции в наказателното производство и в частност в досъдебното производство са формулирани в чл. 46 от НПК, според който прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези си задължения прокурорът:
- ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
- може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
- участва в съдебното производство като държавен обвинител;
- взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс и упражнява надзор за законност при изпълнение на  принудителните мерки - чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
От вътрешната структура и субординация на прокуратурата произтичат някои функции, свързани с дейността на отделните звена от йерархията, регламентирани в чл. 46, ал. 3 и 4 от НПК, както следва:
- по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменя или да изменя постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им; неговите указания, дадени в писмена форма са задължителни за тях;
- главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Пряка ръководна и надзорна дейност на прокурора в досъдебното производство


Законодателят е регламентирал ръководната и надзорна роля на прокурора в досъдебното производство по отношение на разследващите органи в чл. 52, ал. 3 от НПК, според който разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора. Това принципно законово изискване се детайлизира в чл. 196, ал. 1 от НПК, според който при упражняване на ръководството и надзор за законност прокурорът може:
- да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по дело и да им дава указания по разследването;
- да участва при извършването или извършва действия по разследването;
- да отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;
- да изземва делото от един разследващия орган и да го предава на друг;
- да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
- да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган;
- следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определен срок - чл. 196, ал. 2 от НПК.

Задължителни указания на прокурора


Указанията на прокурора до разследващия орган, дадени в писмена форма са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 от НПК). Указанията на прокурора имат императивен характер.
Формите на проявление на прокурорски надзор и ръководство в досъдебното производство намират конкретен израз в следните по-важни правомощия:

I. Правомощия при образуване на досъдебно производство и при отказ за образуване


Досъдебно производство се образува с постановление от прокурора - чл. 212, ал. 1 от НПК.
Когато откаже да образува досъдебно производство прокурорът незабавно уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението - чл. 213, ал. 1 от НПК.
По жалба  на заинтересованото лице или по свой почин прокурор от по-горестоящата прокуратура може да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване - чл. 213, ал. 2 от НПК.

II. Правомощия по разпределение на делата, по определяне на следствения район и по отвод на разследващия орган


Следователите провеждат разследване по дела за:
- престъпления по чл. 95 - 110 , чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс, престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС; престъпления, извършени в чужбина (чл. 194, ал. 1 от НПК).
За всички останали случаи разследването се извършва от дознатели - чл. 194, ал. 2 от НПК.
От компетентността на прокурора обаче е разследването по материали, получени от ДАНС, в които случаи прокурорът може да възложи разследването или отделни следствени действия и на следовател (чл. 194а, ал. 1 и 2 от НПК).
В чл. 195, ал. 1 от НПК е формулиран принципът, че досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разглежда делото. Наред с това общо правило в следващите алинеи на същата разпоредба са регламентирани следните изключения:
а) досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми, или повечето свидетели когато:
- обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
- това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването - чл. 195, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК.
б) въпросите за извършване на досъдебното производство в друг район се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасяне на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане - чл. 195, ал. 3 от НПК.
в) извън случаите по чл. 195, ал. 2 от НПК, с разрешение на главния прокурор, предварителното производство може да бъде извършено и в друг район, с оглед по-пълното разследване на престъплението - чл. 195, ал. 4 от НПК.
По основателността на отвода или самоотвода на разследващия орган с оглед разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 от НПК се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган - чл. 52, ал. 2 от НПК.

III. Правомощия, свързани със задържането на лица


Съгласно разпоредбите на чл. 64 от НПК, прокурорът може да направи искане до първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, като за гарантиране довеждането на лицето в съда може да постановява и задържане до 72 часа. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който е направил искането за задържане.
Искането на обвиняемия или неговия защитник за изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда - чл. 65, ал. 2 от НПК.

IV. Правомощия по други въпроси на досъдебното производство


Прокурорът има решаващо становище и по други конкретни действия в досъдебното производство, каквито са:
- разрешаващите му функции при разпореждане с иззети веществени доказателства, преди окончателното приключване на наказателното производство - чл. 111, ал. 2 от НПК;
- разрешаващи и разпоредителни функции, свързани с погребението на труп, който е бил предмет на оглед, както и в случаите на необходимост от изравяне (ексхумация) и последващо заравяне на вече погребан труп - чл. 157 от НПК;
- разрешаващи функции при разпечатването на звукозапис и видеозапис, съобразно разпоредбите на чл. 239, ал. 4 от НПК. Разпечатването на звукозаписа за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и в присъствието на разпитания. При прослушването на звукозаписа присъства и разпитаният.
- разрешаващи функции на съответния прокурор по продължаване срока за завършване на предварителното производство, с едновременно произнасяне и по мярката за неотклонение - чл. 234 от НПК.
Визираните по-горе случаи на пряко или косвено упражняване на ръководство и надзор от страна на прокурора са изрично регламентирани в посочените текстове на НПК. Тези изисквания са задължителни за разследващите органи и всяко тяхно нарушаване би представлявало съществено нарушаване на процесуалните правила.

Компетентност на разследващите органи


На следователите и дознателите е възложено непосредственото осъществяване на цялата разследваща дейност. Те са самостоятелни субекти на процеса наред и независимо от прокурора. Изпълнявайки тази функция в досъдебното производство, те действат под ръководството и надзора  на прокурора.
Когато осъществяват разследващата дейност, те трябва да са обективни и безпристрастни, какъвто трябва да бъде прокурорът. С оглед на това в НПК е предвидена възможността за отвод и самоотвод на разследващите органи на същите основания, на които се прави отвод и самоотвод и на прокурора. По основателността на отвода и самоотвода се произнася съответният прокурор, на който е възложено да упражнява ръководство и надзор върху дейността им. Тъй като в хода на досъдебното производство е характерно извършването на неотложни следствени действия - оглед на местопрестъплението, претърсване и изземване, разпит на очевидци, чрез които единствено могат да се открият и запазят следите и другите веществени доказателства, в НПК е предвидена възможността до решаването на въпроса за отвеждането разследващите органи да извършват само онези действия, които не търпят отлагане (чл. 53, ал. 3 от НПК).
Следствените органи са в системата на съдебната власт. Следствените служби са окръжните, в седалищата на окръжните съдилища и Национална следствена служба. Седалището на НСС е гр. София. В София има следствена служба с правомощия на окръжна следствена служба. НСС осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или по искания за правна помощ от други държави както и разследване в други, предвидени от закона случаи, за което в НСС са създадени специализирани отделения.
В окръжните следствени служби могат да се създават следствени отделения на териториален принцип и за разследване на определени видове дела, както и помощни звена.
Националната следствена служба и окръжните следствени служби са юридически лица на бюджетна издръжка.

Броят на следователите във всички следствени служби се определя от Висшият съдебен съвет.

 4. ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ – ПРАВЕН СТАТУТ, СЪСТАВ И ПРАВОМОЩИЯ

-    Независимостта на съдебната власт обуславя съществуването на неин върховен орган, който да е извън системата на изпълнителната или законодателната власт. Такъв орган е Висшият съдебен съвет (ВСС). ВСС е постоянно действащ орган. Той представлява съдебната власт, определя състава и организацията на работата й и управлява дейността й, но не възпрепятства независимостта на органите на съдебната власт - чл. 16, ал. 1 от ЗСВ. Той е юридическо лице със седалище в гр. София. ВСС се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор са по право негови членове. Единадесет от членовете на ВСС се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.. Изборът се осъществява до един месец преди изтичане на мандата на изборните членове.

Инспекторат към Висшия съдебен съвет
С последните конституционни и законодателни промени през 2007 г. към Висшия съдебен съвет се създаде Инспекторат, състоящ се от Главен инспектор и десет инспектори - чл. 132а, ал. 1 от Конституцията. Инспекторатът към ВСС е юридическо лице със седалище гр. София - чл. 41 от ЗСВ. При изпълнение на функциите си Инспекторатът се ръководи от принципите на законосъобразност, обективност и публичност - чл. 40 от ЗСВ. Главният инспектор и инспекторите се избират от Народното събрание (чл. 132а, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията) и трябва да бъдат юристи с високи професионални и нравствени качества (чл. 42, ал. 1 от ЗСВ). В чл. 42, ал. 2 - 4 са регламентирани изискванията за стаж в съдебната система. Главният инспектор и инспекторите не могат да заемат длъжностите и да изпълняват дейностите, изчерпателно изброени в чл. 18, ал. 1 от ЗСВ - чл. 43 от ЗСВ. Мандатът на Главния инспектор е 5 години, а на инспекторите - 4 години - чл. 132а, ал. 2 и ал. 3 от КРБ. Те се освобождават предсрочно от длъжност при: подаване на оставка; влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца; лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност; тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или действия, накърняващи престижа на съдебната власт; както и ако не са освободили длъжностите или не са прекратили дейностите по чл. 18, ал. 1 от ЗСВ при стъпването им в длъжност - чл. 48, ал. 1 от ЗСВ.
Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона - чл. 132а, ал. 6 от Конституцията. Правомощията на Инспектората са изчерпателно изброени в чл. 54, ал. 1 от ЗСВ. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи - чл. 132а, ал. 7 от Конституцията. Инспекторатът осъществява правомощията си чрез извършване на проверки, предвидени в годишната му програма или чрез проверки по сигнали - чл. 56, ал. 1 от ЗСВ. Редът за извършване на проверките се определя от Главния инспектор със заповед. В акта за резултатите от проверката се съдържат констатации и препоръки, както и срок за изпълнението им - чл. 58, ал. 2 от ЗСВ. Главният инспектор осъществява общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората - чл. 60, ал. 1 от ЗСВ. Той участва в заседанията на ВСС, но не участва в гласуването - чл. 60, ал. 2 от ЗСВ.

Правомощия на ВСС


Съгласно КРБ ВСС:
-    с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на ВСС, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми
-    ВСС взема решения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи
-    При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.Задържането на съдия, прокурор, следовател се извършва по решение на ВСС.

Чл. 30. (1) ЗСВ. За осъществяване на  правомощията си, определени в Конституцията, ВСС извършва следните дейности:


1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища - съгласувано с министъра на отбраната;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;
4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;
5. определя броя на административните ръководители и на заместниците на административни ръководители за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;
10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;
11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;
12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите;
13. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към ВСС, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;
15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт, и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост;
17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.
(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 ВСС изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи - на главния прокурор.
(3) Дейността на ВСС се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава два пъти и половина броя на членовете на ВСС.
(4) ВСС приема правилник за организацията на дейността си и за неговата администрация, който се обнародва в "Държавен вестник".

5. СТАТУТ НА СЪДИИТЕ, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ. ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ



 Съдии
Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на ВСС, въз основа на което административния ръководител издава акт за заемане на длъжността. В чл. 167, ал. 1 от ЗСВ изрично са изброени административните ръководители на органите на съдебната власт /председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба;  председател на апелативен и на военно-апелативния съд, апелативен и военно-апелативен прокурор; председател на окръжен, административен и на военен съд, окръжен и военно-окръжен прокурор и директор на окръжна следствена служба; председател на районен съд и районен прокурор/.
Председателят на ВКС, председателят на ВАС и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на ВСС за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение - чл. 129, ал. 2 от Конституцията. Процедурата за избор на кандидати за председател на ВКС и на ВАС и за главен прокурор се открива от ВСС, не по - рано от 2 месеца и не по - късно от 1 месец преди изтичане на мандата или в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелство - основание за предсрочно освобождаване от длъжност. ВСС изслушва предложените кандидати и приема решение за избор на кандидат с мнозинство повече от 2/3 от всички членове с тайно гласуване. Директор на Националната следствена служба се избира по същия ред, но с мнозинство повече от 1/2 от членовете на ВСС.
Назначаемост - за съдия, прокурор и следовател може да бъде назначено само лице, което има само българско гражданство; завършило е висше юридическо образование; преминало е стажа, определен в ЗСВ; придобило е юридическа правоспособност; не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо че е реабилитирано и притежава необходимите нравствени и професионални качества съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите и не страда от психическо заболяване - чл. 162 от ЗСВ.
Несменяемост - назначените в органите на съдебната власт съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след навършване на петгодишен стаж на съответната длъжност и след атестиране с получена положителна комплексна оценка, последвано от решение на ВСС. В този срок се включва и прослуженото време като младши съдия, младши прокурор или младши следовател - чл. 129, ал. 3 от Конституцията, чл. 209 от ЗСВ
    Имунитет - при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер - чл. 132, ал. 1 от Конституцията.
С последните изменения на КРБ от 2007 г., имунитетът на съдиите, прокурорите и следователите бе ограничен. При старата редакция на чл. 132 от Конституцията, съдиите, прокурорите и следователите имаха имунитет и за задържане. Те можеха да бъдат задържани само за тежко престъпление и то само с разрешение на ВСС. С отмяната на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от КРБ (ДВ бр. 12/2007г.), остана само служебният имунитет.
Несъвместимост - в чл. 195, ал.1, т. 1 - 7 на ЗСВ изрично са изброени длъжностите и дейностите, несъвместими с длъжност в съдебната система. Докато заема длъжността си съдия, прокурор и следовател не може да е народен представител, кмет или общински съветник; не може да заема длъжност в държавни или общински органи и институции на Европейския съюз; не може да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; не може да упражнява търговска дейност; не може да е съдружник, управител или да участва в органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи стопанска дейност, с изключение на професионални сдружения на съдии, прокурори или следователи; не може да получава възнаграждение за работа по договор или по служебно правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, ю.л. с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна, преподавателска дейност, изработване на проекти за нормативни актове, възложени от НС или изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права.
Съдиите, прокурорите и следователите не могат да членуват в синдикални организации извън системата на съдебната власт, не могат да членуват в политически партии или коалиции, да извършват политическа дейност, както и да участват в организации и да извършват дейности, засягащи независимостта им.
Отговорност - съдиите, прокурорите и следователите, държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията отговарят дисциплинарно при:
- виновно неизпълнение на служебните им задължения, - чл. 307, ал. 1 и 2 от ЗСВ.
Дисциплинарните нарушения са: системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, извършване на действия, които неоправдано забавят производството, нарушение на правилата за професионална етика, както и извършване на действия, накърняващи престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения. Военните съдии, прокурори и следователи носят дисциплинарна отговорност и за нарушения, предвидени в специални закони и устави - чл. 307, ал. 3 - 4 от ЗСВ. При това дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната или административната отговорност, ако за нарушението е предвидена такава - чл. 307, ал. 5 от ЗСВ.  Дисциплинарно производство се образува в срок до три месеца от откриване, но не по-късно от две години от извършване на нарушението.
Дисциплинарно наказание се налага от:
1. административния ръководител - за наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2 на съдия, прокурор или следовател;
2. Висшия съдебен съвет - за наказанията:
а) по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия, прокурор или следовател;
б) на административен ръководител или заместник на административен ръководител;
3. министъра на правосъдието - за наказанията на държавен съдебен изпълнител или на съдия по вписванията.
Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая. До влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.

с. 1 с. 2 ... с. 8 с. 9

скачать файл