10 години списание „звук и светлина”


с. 1
Звук и светлина

Юбилеен брой, юни, 2013 г.

Месечно списание на Националната асоциация на сляпо-глухите в България,

основано през месец юни, 2003 г.

Редактор: Снежанка Кирчева

Графичен дизайн и предпечат: Илия Кърджанов

Художествено оформление: Катя Парапанова, инж. Иван Колев

Коректор: Деян Славов

Адрес на редакцията:

4018, Пловдив, пощенска кутия 29,

тел.и факс: 032-65-36-02, тел. 032-62-52-87

eл. поща: zvukisvetlina@gmail.com

Скайп: zvukisvetlina.sg

Интернет-страница:

http://www.zvuk-i-svetlina.eu

Интернет-страница на НАСГБ: http://www.nasgb.org

Адрес за посещения: Пловдив, ул. "Весела " 30, НАСГБ

Съдържание

Приоритети

10 години списание „Звук и светлина”. 4


Делници и празници

Годишни отчетни събрания в ТО на НАСГБ 6

Издирваме хора с фамилия Курбанови 8
Силуети

Разказвай с мен 9


Историята помни

Боянският майстор - продължение. 10


Приятели от близо и далеч


Приятели от близо и далеч
Любимото ни читалище с „ново” ръководство 12
Щрихи от родината

Пловдив – Велик и древен 15


За конкурса 17
Здраве

Язвата – лечение и профилактика 18



Полезна информация 19
Усмивки 20
Занимателна страничка

СВИДЕТЕЛЯТ– криминална загадка 21

Отговори на задачите от миналия брой 21
Приоритети

10 ГОДИНИ СПИСАНИЕ ЗВУК И СВЕТЛИНА”

 

Национална асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ), като организация за осъществяване на общественополезна дейност и имаща за цели защитата на правата и постигане на социалното включване на сляпо-глухите чрез осигуряване на достъпност във всички сфери на личния и обществения живот, е задължена съгласно чл. 5, т.9 от устава си, да популяризира своите цели и задачи и да информира членовете си за своята дейност.



В първите години след основаването на НАСГБ през 1997 г. се е работело в тази насока, чрез разпространението на „Бюлетин на НАСГБ”, от който са издадени 10 броя: от септември 2000 г. до декември 2002 г., със съставители Светлозар Парапанов и кореспонденти, а предпечатната подготовка се осъществява от Илия Кърджанов.

В отчет на Управителния съвет (УС) за дейността на НАСГБ за 2002 г. се заявява: Една от основните дейности е рекламата, осъществявана чрез писма и листовки, а също така и чрез издаването на бюлетин. Крайно време е УС на НАСГБ да направи всичко възможно за издаването на специализирано списание, отразяващо живота и проблемите на хората с увредени зрение и слух у нас и в чужбина. Необходимо е НАСГБ да създаде свой информационно-ресурсен център, където да се предоставят ресурсни услуги и издателска дейност на плоскопечатен и брайлов шрифт.”

От м. юни 2003 г. наследник на „Бюлетин на НАСГБ” е списанието „Звук и светлина” - печатният орган на НАСГБ. Името на списанието е определено чрез дискусия между членовете на НАСГБ, като едно от предложенията е „Звук и светлина”, дадено от Аврам Аврамов от Велико Търново, не само съвпадащо с наименованието на впечатляващия аудио-визуален спектакъл на крепостта Царевец, но представящо самата идея на печатния орган – да бъде звук и светлина в живота на сляпо-глухите хора в България.

Председателят на НАСГБ Димитър Парапанов, инициатор за създаването му, се обръща към членовете с първата статия в брой първи на списанието, която е своеобразна негова програма, под заглавие: „И у нас сляпо-глухите ще имат свое списание!”: „Скъпи съсъдбеници, в ръцете си държите първия брой на единственото у нас списание „Звук и светлина”, посветено на хората с нарушени зрение и слух. Държавата и обществото ни са в дълг към хората с увреждания, най-вече към тотално сляпо-глухите, лишени от възможността да се радват на светлината и звуците на живота. И с тази задача се заема НАСГБ, като посвещава издаването му на Европейската година на хората с увреждания – 2003 и на Шестата годишнина от създаването на НАСГБ.” Димитър Парапанов набелязва в програмната статия и основните рубрики в списанието: дейността на териториалните организации (тогава районни дружества), специфичните потребности на сляпо-глухите от достъпност в общуването и социално включване, реализацията им в живота, място за талантите: поети, писатели, художници, за художествената самодейност, спортът и туризмът.

През 2003 г. са издадени 1-ви и 2-ри брой на списанието - съответно м. юни и м. декември, като редактор е Светлозар Парапанов. От бр. 2 / 2003 и броевете през 2004 г. е търсена помощта и на други редактори с опит в литературата. Списанието се издава единствено на плоско-печатен шрифт, формат А4. Корицата е цветна, като е еднаква при тези броеве и представлява логото на НАСГБ на светлосин фон. НАСГБ поставя основите на Информационно-ресурсен център, оборудван с компютри, принтери и ксерокс. През 2003 г. започва издаването и на „Информационен бюлетин на НАСГБ” с публикация на доклади от общи събрания на НАСГБ и на различни семинари.

През 2004 г. списанието започва да се издава на всеки 2 месеца или 6 броя за 2004 г. Като редактор от бр. 3 / 2004 г. е привлечена младият филолог Мария Георгиева, която работи общо в 5 броя, до бр. 1 / 2005 г. Оформят се рубриките „В Управителния съвет”, „Новини”, „Делници и празници”, „Музи”, „Дом, здраве, бит”, „Писма до редакцията”. Има развитие и в графичния вид на списанието - в екипа му от бр. 4 / 2004 г. като художествен оформител на корицата се включва Катя Парапанова. На предната корица се публикуват снимки, а на задна корица са нейни авторски илюстрации. Активни са дописниците на списанието – Калинка Ковачева, Аврам Аврамов, Боряна Коскина.

От брой 2 / 2005 г. редактор на списанието е Емил Пехливанов, дългогодишен журналист от вестниците „Родопски устрем” – Смолян, „Пловдивски новини” и „Марица” – Пловдив. Под негово ръководство, списанието достига голямо развитие като съдържание и публицистика и печели много читатели сред сляпо-глухите. Създадена е Редакционна колегия от дописниците Калинка Ковачева, Боряна Коскина и Снежанка Кирчева.

Продължава се рубриката „Делници и празници” с информации от живота и работата на териториалните организации. Създават се новите рубрики „Приоритети”, в която се поставят важни теми и проблеми, касаещи организацията и правата на сляпо-глухите. Главните „герои” в рубриките „От първо лице”, „Силуети” и „Перо от птица”, са най-вече самите сляпо-глухи хора, с грижите и проблемите, постиженията и победите си, със своите вълнения и страсти. Намира се добрия баланс между по-сериозното и по-лекото четиво, каквото се публикува в рубриките „Здраве”, „Искам да съм хубава”, „Любопитно”, „Полезни съвети”, „Усмивки”, ”Занимателна страничка” и др.

Увеличава се периодичността на списанието – през 2005 г., 2006 г. и 2007 г. е издавано в 7 броя годишно.

За да бъде достъпно за сляпо-глухите с остатъчен слух, от 2005 г. списанието започна да се издава и в говорещ вариант на 90-минутни аудио касети, като първият диктор е Емил Пехливанов, а след него са учителите от Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи (НЦРСГ) „Хелън Келър”. От 2006 г. списанието започна да се разпространява чрез абонамент. От 2007 г. слушателите вече можеха да се абонират и за говорещ вариант, разпространяван на CD диск в MP3 формат. От септември 2007 г. се създава онлайн-варианта на сп. „Звук и светлина”: http://www.zvuk-i-svetlina.eu - посредством Глобалната мрежа, цели да увеличи достъпа до списание "Звук и светлина" в HTML, PDF и RTF формат, като хората със зрителни и слухови затруднения четат текста чрез софтуер за синтетична реч. Също така, със съдържанието на списанието да могат да се запознават всички интересуващи се от живота на сляпо-глухите и дейността на НАСГБ. През 2008 г. се спира записването на аудио-касети, които отпадат като остаряла технология и остава само записването на CD диск в MP3 формат. През 2008 г. списанието се издава в 8 броя, а през 2009 г. в 9 бр. Благодарение на спечеления и финансиран проект от фондация „Енел Куоре”, списание „Звук и светлина” и „Информационния бюлетин на НАСГБ” започнаха да се издават и на брайлов шрифт от юли 2010 г., като същата година се издават 12 бр. и списанието става ежемесечно.

Поради внезапната загуба на Емил Пехливанов на 20.02.2011 г. последния издаден от него бр. е втори от 2011 г. За тези 6 години като редактор на списанието той издава 51 бр. и остава непреходно в сърцата и мислите ни не само като отличен журналист, но и като истински добър човек. По предложение на председателя Димитър Парапанов, УС на НАСГБ възлага на Снежанка Кирчева временно да изпълнява длъжността редактор на списанието, а в края на 2011 г. я определя за редактор. С филологическо образование, Снежанка Кирчева е достоен наследник на добрата основа и традиция, положена от Емил Пехливанов, в утвърждаването на списанието като трибуна на сляпо-глухите. Диктори на аудио-версията на списанието са учителите от НЦРСГ „Х. Келър” Анна Ройдева и Деян Славов, като той е и коректор на списанието. От м. април 2012 г. УС на НАСГБ взе решение, с което редакционната колегия бива заменена от нова Комисия към УС по издателската дейност в състав: председател – Маринка Маринова, членове – Калинка Ковачева и Боряна Коскина, сътрудник на комисията – Деян Славов. От втората половина на 2011 г. в екипа на Информационно-ресурсния издателски център, освен Илия Кърджанов и Катя Парапанова, се включва и младият инженер по информационни технологии Иван Колев, като специалист мултимедия, който поема изцяло обработката на аудио-списанието, овладява брайловия предпечат и печат, както и визуалния предпечат, графичен дизайн и уеб-дизайн.

От името на членовете на НАСГБ, изказваме благодарност на всички дописници, редактори и служители, които през годините са допринесли за създаването и израстването на нашето списание „Звук и светлина. Честит 10 годишен юбилей и да си пожелаем още повече успехи в бъдеще!

 

Светлозар Парапанов, изпълнителен

директор на НАСГБ

Делници и празници

ГОДИШНИ ОТЧЕТНИ СЪБРАНИЯ В ТО НА НАСГБ

Като обществено признати – 15 години ТО - НАСГБ Добрич, на 06.06.2013 г. в голямата зала на бившия хлебозавод, проведохме годишното отчетно събрание. В един кът аранжирахме всички медали, купи, отличия и грамоти от участия в различни инициативи. Там изложихме и албумите, илюстриращи значимите събития от живота на организацията. Гостите, които споделиха нашата радост бяха: заместник кметът на Община гр. Добрич – Камелия Койчева, Началник отдел здравеопазване и социални дейности – Иванка Титова, директорът на Дирекция “Социално подпомагане” – Магдалена Миткова, президентът на Лайънс клуб – Костадин Батанов и секретарят Надя Карапанчева, доктор “Уши, нос и гърло” – Искрен Димитров, Кристина Димитрова – представител на ЦСРИ, председателите на ПСО на слепите и на глухите.

Тържеството откриха малки възпитаници от школата за естрадно пеене към Младежки дом “Захари Стоянов” – гр. Добрич. Поздрав отправи и Габриела Илиева със стихотворението “България”. Заместник кмета Камелия Койчева връчи юбилейния медал на председателя Калинка Ковачева. След това се поднесоха различни подаръци и цветя от всички гости. В деловата част на събранието, представихме отчет за дейността на организацията, плана за следващия период и констативния протокол. Всички членове имаха възможност да изразят своето мнение и впечатление. Преобладаваха позитивните изказвания, като се изтъкваше обстоятелството да продължаваме да бъдем колектив за пример. Почерпихме се с двете празнични торти и си пожелахме за 20-ия рожден ден да сме живи, здрави и да се похвалим с още по-големи успехи.

Калинка Ковачева

 

На 10.06.2013 г. ТО - НАСГБ Плевен проведе своето годишно отчетно събрание за 2012 г., в клуба на инвалида в Левски. Наши гости бяха директорката на ДСП г-жа Лена Романова – началник отдел „Социално подпомагане”, господин Иван Пейков и секретарят на Народно читалище „Георги Парцалев” – господин Иван Панайотов. Председателката на организацията Величка Драганова поздрави присъстващите, откри събранието и представи гостите. След избора на ръководни органи и утвърждаването на дневния ред, събранието започна своята работа. Най-напред с едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на Нели Камбурова. Сътрудникът на организацията представи на нашето внимание отчетния доклад за работата на ТО – НАСГБ Плевен през 2012 г., плана за дейността ни през 2013 г. и констативния протокол на КС. В доклада бе отчетено, че въпреки трудностите ТУС добре се е справил с текущите си задачи. Съвместно с ТСО на ССБ празнуваме всички национални, религиозни и лични празници. Оказваме съдействие и помощ на нуждаещите се наши членове, търсим помощ и от различни институции. Много добре работим с общината и социални грижи. В проекта за бъдещата ни дейност се предвижда да продължи работата по издирване на нови членове на организацията, отбелязване по подобаващ начин рождения ден на Хелън Келър – 27 юни, една екскурзия до „Крушунските водопади” и други разнообразни мероприятия. Към госпожа Романова бяха отправени много въпроси, за качеството на слуховите апарати, за техните ремонти, за новите правила за получаване на батерии, за лични и социални асистенти, за някои проблеми, свързани с по-затруднената комуникация на някои сляпо-глухи лица. Всички въпроси получиха изчерпателни отговори. Изказана бе сърдечна благодарност на г-н Тодор Любенов – председател на ТСО на ССБ Левски за неоценимата помощ, която ни оказва.



След изчерпване на дневния ред, събранието беше закрито. Сервиран беше вкусен обяд, а Марин Паскалев ни изненада приятно като ни весели с акордеона до късно следобед.

Благодарим!



Иванка Христова

 

И тази година благосклонното гостоприемство на Регионалната съюзна организация и лично на нейния председател Асен Алтънов даде възможност на Териториалната организация на сляпо-глухите в София да проведе редовното си годишно отчетно събрание на 08.06.2013 г. На събранието беше представен юбилейния медал, с който софийската организация бе удостоена по случай 15-годишнината от учредяването й, по решение на УС на НАСГБ. В топлия предиобед на съботния ден, под сянката на старата джанка в задния двор на Клуба на слепите оживено се коментираха проблемите и насоките в дейността на ТО-София. Райчо Васев, Станика Тошева, Симеон Зарев и Александра Кузманова засегнаха различни аспекти на въпросите за помощните технически средства, социалното подпомагане и необходимостта от повече съпричастност на другите институции. Цветана Кошутанска остро разкритикува председателя на ТО-София за мудност и неделовитост в работата му. Рангел Попов се спря на затрудненията при общуването с останалите хора. Милка Василева изрази огорчението си, че при публикуването на нейни стихотворения в нашето списание се променят заглавия и отделни думи. Дълго продължи разговорът за нашите болки и радости. Почетохме паметта на наскоро починалите членове на ТО-София – Ивалина Донова, Милачко Трифонов и Иван Попов. Изразихме отново благодарност за съдействието, което ни оказват Асен Алтънов и Центъра за социална интеграция и рехабилитация на хора със зрителни увреждания, чийто заместник-директор Емил Киселков бе така любезен в този почивен ден да бъде на наше разположение. Единадесетте участника на събранието се разделиха с надежда за по-добри перспективи за сляпо-глухите.



Георги Чернев

 

На 14.06.2013 г. ТО - НАСГБ гр. Шумен проведе своето годишно отчетно събрание в НЧ „Напредък”.



Гости на събранието и участие в него взеха: Маринка Маринова – председател на КС на НАСГБ, Галина Петкова – рехабилитатор в центъра на ССБ, Сесил Мустафа – социален работник към ССБ, Марин Камбуров – председател на ревизионната комисия на РСО на слепите, Димитър Димитров – член на ТУС на ТО гр. Горна Оряховица, Сашка Тодорова – екс председател и сътрудник на бившата ТО - НАСГБ Търговище. В отчетния доклад на ТУС и в изказванията на сляпо-глухите се даде висока оценка за работата на ТО през 2012 г. Наблегна се най-вече на културно-масовата, спортно-туристическата и дарителската дейност, благодарение на които се разнообразява нелекият и труден живот на сляпо-глухите членове. Всички са убедени, че без дарения и спонсори не може да се прави каквото и да е. Затова в изказването си Александра Тодорова – наш най-добър член в тази насока, призова всички да се включват още

по-смело в търсене на дарения, което е много трудно, но все пак се справяме. Друга част от изказалите се членове благодариха на председателя и сътрудника за разнообразните мероприятия, които се провеждат, за тяхната сплотеност в съвместната им работа, което води до добър микроклимат в организацията. В края на изказванията думата взе г-жа Маринова, която каза, че й е дадена възможност да разбере за хубавите дела в организацията, за сплотения колектив и добрите взаимоотношения в него, което е много важно. Изтъкна, че се гордее с шуменската организация. Пожела на всички много здраве и успехи. В знак на благодарност Маринка Маринова получи една българска червена роза и пожелание да бъде по-често наш гост. След закриване на събранието продължихме с втора част – честване 11-годишния рожден ден на организацията. Прочетоха се поздравителните адреси, а група „Еделвайс” поздрави всички присъстващи с няколко песни. Раздадоха се закуски и се почерпихме с различни вкусотии за рождения ден на организацията.



Върбина Станкова

 

На 14.06.2013 г. в клуба за социални контакти на ул. „Весела” № 30 се проведе отчетно годишното събрание на ТО на НАСГБ Пловдив. Гости на събранието бяха председателя на НАСГБ Димитър Парапанов, изпълнителния директор на НАСГБ и директор на НЦРСГ „Хелън Келър” – Светлозар Парапанов, член на КС на НАСГБ – Димитър Стоянов и председателя на ТО – НАСГБ Димитровград – Георги Йорданов. След прочитане на дневния ред на събранието Димитър Парапанов поднесе медал за 15 години НАСГБ, по случай 15-годишнината от учредяването на пловдивската организация. Членовете приеха медала с бурни аплодисменти, защото със своите участия и изяви са доказали неведнъж, че заслужават този медал. А председателя на ОСКСГ „Марица” Пловдив – Кирил Дамянов връчи две купи, спечелени от пловдивските спортисти през 2012 г. Едната е от републиканското първенство във Варна по шах, където отбора извоюва второ място и втората е първият ценен трофей от държавното първенство по канадска борба в гр. Поморие, където пловдивчани утвърдително по точки взеха първото място. Купите и медала се поставиха при другите отличия в залата за социални контакти, където експонираните награди са безбройно много и правят впечатление на всеки посетител. През 2012 г. за първи път имахме представители в две много авторитетни спортни мероприятия. Ася Бурова спечели квота за европейското първенство по канадска борба в гр. Гданск, Полша и зае призовото 4-то място в своята категория, а Милко Кичуков като част от националният отбор на слепите по шах взе участие в олимпиадата по шахмат в Индия. Общо през 2012 г. членовете на ОСКСГ „Марица” Пловдив спечелиха 40 медала, от които 11 златни, 16 сребърни и 13 бронзови, три първи, четири втори и шест трети места. Независимо от тежкото финансово положение в страната, благодарение на Община Пловдив и сродните организации и тази година равносметката за пловдивчани е положителна. Надяваме се настоящата 2013 г. да е също толкова успешна, а ако може дори и по-добра. Накрая се почерпихме със сандвичи, газирано и студена бира, дарение от счетоводството на НАСГБ.



Снежанка Кирчева

ИЗДИРВАМЕ ХОРА С ФАМИЛИЯ КУРБАНОВИ

 

Пиша ви от гр. Средец – Бургаско. Това е малко градче, скътано в полите на Странджа планина. Повече от 30 г. е създадена нашата организация към ССБ, в момента наброяваме 67 човека. Независимо, че повече от членовете са над 60-годишна възраст, организацията ни има свой живот и дейност. Повода да напиша това писмо е гостуването ми на чашка кафе и глътка оптимизъм при Катя – една невероятна жена, която от 7-8 години е напълно незряща. Искам да споделя, че бях приятно изненадана от разговора си с нея. Когато казах невероятна жена имах предвид нейният неугасващ оптимизъм. Макар че съдбата й е отнела светлината, тя самата излъчва светлина и е запазила топлината в очите и сърцето си. Била е библиотекарка и като такава продължава да води интересни разговори и е пълна с идеи. Всеки момент прекаран с нея, те зарежда с оптимизъм и надежда и няма място за отчаяние. Днес книгите са заменени от радиото и най-вече вторник с радио ”Хр. Ботев”, където водещата Венета Гавраилова дискутира различни теми. Последната е за фамилните имена, тяхното значение и символика, което е и повода за това писмо. Навярно някой ще се усмихне, ще махне пренебрежително с ръка и ще каже: Гледай я тая, за какво седнала да мисли! Но според мен това е доста сериозна тема и също допринася за запазване на българското у нас. И така Катя ме помоли да напиша това писмо-покана и молба към читателите на списание „Звук и светлина”, ако има желаещи с бащината й фамилия Курбанови да и се обадят на телефона и адреса, който ще поместя по долу. Катя Николова Владева – по баща Курбанова, е живяла в гр. Сливен, родена август 1944 г. ул. ”Марица” № 13. Ще й бъде изключително приятно, ако се обадят и хора живели по това време в гр. Сливен. Сега, когато говорим за инвалидите и техните проблеми надявам се да получим ответност, а да не ни захвърлят от другата страна. Нека не забравяме, че всеки един може в следващия момент да се озове захвърлен, защото границата е много крехка. Дано обществото да не си спомня за хората с увреждания само в деня на Инвалида, в деня на Белия бастун и не като хора” другите”, а като всички останали.



Адресът на Катя е :

гр. Средец, 8300, обл. Бургас,

ул.”Ал. Стамболийски” №16,

Екатерина Николова Владева /баща: Николай Калчев Курбанов/

 

Моят адрес е:

гр. Средец, 8300,

обл. Бургас, военен блок №20

Весела Парашкевова



Весела Парашкевова

 

Силуети

 РАЗКАЗВАЙ С МЕН

 

Преди години в Оксфорд се случило нещо крайно необичайно. Университетът се изпълнил със студенти и бивши възпитаници, дошли за церемонията, на която една жена щяла да бъде провъзгласена за Doctor Honoris Causa.


Жената била Хелън Келър, която петдесет години по-рано се родила сляпа и глуха. Благодарение единствено на мечтите и на труда на друга жена – Ан Съливан, момиченцето, което според някои хора трябвало да бъде оставено да умре, се превърнало в доктор по философия на множество престижни университети, в автор на няколко книги и лектор в много области на знанието. 


Ректорът на университета представил госпожа Келър, която седяла на почетното място на подиума и следяла речта, която преводачът й препредавал посредством леки кодирани удари върху дланта.

- За университета и за мен е чест да посрещнем тази вечер една от личностите, към които изпитвам най-голямо възхищение. Жената, която се е родила с много по-малко възможности, отколкото всеки от нас, е стигнала там, където никой от нас дори не е мечтал. Дами и господа, представям ви доктора по философия Хелън Келър.
Хелън пристъпила напред по подиума и след като приела прегръдката на ректора, помолила преводача да я остави сама пред микрофона.

С говорните затруднения, присъщи на хората с вродена глухота, Хелън заговорила:

- За някои неща съм съгласна с господин ректора, но за други не съм. Ще трябва да ме извини, това е част от професионалната деформация на философите. – При тези думи публиката избухнала в смях и аплодисменти. – Съгласна съм например, че съм жена, достойна за възхищение... – Думите й били отново посрещнати със смях и аплодисменти – ... но категорично оспорвам причината за него. Не съм достойна за възхищение заради това, което съм постигнала въпреки вродения ми недъг. Достойна съм за възхищение заради самия факт, че съм опитала.

П.П. Късметът никога не се доближава до онези, които се занимават половинчато и само понякога с онова, което обичат.



Хорхе Букай

 

Историята помни



ПОСЛЕДНИЯТ АСЕНОВЕЦ –

БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР

 

– ПРОДЪЛЖЕНИЕ –



 

Обидена, че не е провъзгласена за наместница на царството, че й е отделен за дом Калопетровия палат в Преслав, Ирина дълго време не бе пущала трите си деца в Търнов. Ала от скоро време тя бе променила държанието си и често на Царевец между дружината весело играещи деца, начело с Калимана, Тамара и братовчеда им Калоян, се виждаха две румени къдрокоси момиченца, заедно с едно чудно хубаво момче: Михаил Асен. Най-драги гости там бяха и децата на батошовския боляр: Петър и Десислава. Калиман имаше особена слабост към Петра, който угодливо се подчиняваше на всичките му детски хрумвания. А там, където беше буйната и игрива Десислава, винаги можеше да се види и тънкият строен юноша Калоян, който, сам замислен и кротък по природа, бе омаян от веселите изблици на палавата девойка. Като бдяща майка севастократорица Зорка се грижеше за всички деца и често сама се намесваше в забавите им. Шиеше рокли на куклите, тичаше по моравите, взимаше участие в игрите на топка и жумичка. Но когато зачуха звуци от тръби по Баярски рът, всички оставиха забавите си и се спуснаха с радостни викове към главната крепостна порта, пресрещнаха белия кон на севастократора, заобиколиха го с възклицания и подскачания, простряха ръце, защото знаеха, че винаги, когато се завръща им носеше дарове и изненади. След 14-годишна женитба дъщерята на Стефан Първовенчани беше все още влюбена в мъжа си, както в първия ден, когато го бе видяла. Зачервена и щастлива, Зорка се затече заедно с децата, препъвайки се в дългата си одежда. Слугите вече разтоваряха денковете от конете и Александър весело раздаваше даровете. Колкото повече растеше, толкова повече Калиман І почваше да прилича на дяда си Асена стария. Затова, като зърна малката дамаска сабя, която чичо му подаде, малкият цар трепна в порив на безкрайна радост. За сина си Калояна севастократорът бе донесъл сребърна икона и пъстра източна птица, за Михаила имаше ботушки от кордованска кожа, за Петър батошовски малка, скъпа хрътка, а за момичетата огърлици от кехлибар. Александър погали всички деца, особено нежно прегърна братовите си сираци, след това последва жена си в покоите й. Челото му се бе помрачило.

– Какво ново? – попита загрижена Зорка. – Пак ли лоши вести от Белослава?

– Не… – поклати глава замислено наместникът.

– Тогава… Татарите? – отвори очи с безумен ужас жена му.

– Не мисля сега и за тях – изпъшка севастократорът, – друга грижа не ми дава покой. И погледна втренчено жена си. – Защо всички деца са тъй пълни и румени? А Калиман вехне тъй очебийно? Какво му липсва? Не правиме ли всичко възможно, за да заместим баща му и майка му?

Александър въздъхна, извади от джоба на туниката си малка кутийка и небрежно я подаде на жена си и седна на миндера:

– Това е за тебе.

Зорка отвори кутийката и занемя от почуда. Един бисер, във вид на сълза, висеше окачен на верижка от дребни маргарити.

– Купих го от един керван златари, които пътуваха към запад… – Той отново сведе замислено чело. – Не се ли храни това дете?

– Яде всичко… – отвърна грижливо севастократорицата.

– Тогава? – Той неочаквано скочи. Улови жена си за ръцете. – Да не е идвала тука Ирина, докато ме е нямало?

Зорка поклати глава.

– Не. Не е идвала. Михаил, Анна и Мария ги доведе севастът на Преслав.

Наместникът се залута неспокойно от стена до стена.

– И все пак аз чувствувам, че оттам иде нещо. Само оттам може да бъде. О! Знам й аз коварните замисли. Единствено Калиман й запречва пътя към престола. Треперя за това дете… Той се спря, обзет от внезапна мисъл. – Казваш, че не е идвала? Закълни се!

Зорка побледня от недоверието му. Каза тихо:

– Кълна се.

– Но да не е изпращала някого тука?

– Да. Войводата Драгота.

Александър се навъси.

– Драгота… Твърде е млад и лекомислен Драгота, за да живее близо до тази чаровница. И душата си би могъл, да продаде за нея. Ще го преместя в Сер. Нека бъде по-далеч от изкушенията. И защо го бе проводила? С каква вест?

– Ирина пращаше дарове за децата и питаше за здравето им. Щяла наскоро да прати люде, за да приберат Михаила и сестрите му. Домиляло й за тях.

Севастократорът отново се отпусна на миндера, за да си почине от дългия път. Жена му закачаше бисера на шията си и се оглеждаше с нескрито доволство в огледалото си от излъскана мед.

– Какви дарове е изпратила Ирина? – попита отново Александър. – Да не е нещо за ядене?

Зорка го изгледа с укор.

– Да не ме мислиш за обезумяла? Да давам на Калимана сладки или плодове, изпратени от гъркинята? Не. Това бяха златни и сребърни дарове. Кръстче за Калимана, гривна за Тамара.

Късно през нощта севастократорът влезе в спалнята на малкия цар. Мъчително безпокойство гореше кръвта му. Той отиде до ложето на Калимана, дълго съзерцава спящото момче. Връз белите възглавки бледото лице на детето изглеждаше синкаво, изпито, призрачно безплътно. Дълбоки сенки се извиваха под затворените му клепачи. Гърдите му се дигаха леко, едва чуто, сякаш не дишаше. Между гънките на нощната му дреха тихо блестеше сребро. Ръцете му бяха мършави, с ясно изпъкващи кости. Косите му бяха полепени на челото. Чичото изтри потта му, поправи възглавницата му. Скръб и тревога се таеха в сините му очи. „Още утре ще повикам врачовници… – си помисли той – не, така не може да продължава. Не бих си простил, ако се случи нещо на това дете.“ И мисълта му отново достигна жената, която таеше зад дивната си красота само дръзки кроежи за власт и надмощие. Отново погледът му се спря на сребърното кръстче, което просветваше на шията на царя. С бързо движение Александър го взе в ръка, откачи верижката, разгледа го на светлината на кандилото.

– Дар от Ирина… – пошъпнаха устните му в презрителна тръпка, докато пръстите му стискаха ядно среброто, сякаш диреха в него причината на Калимановата болест.

След няколко дни момчето почна да се поправя. Кръв заля бузите му, които започнаха да се закръгляват, очите му отново весело заблестяха. Александър с особено доволство наблюдаваше как неговият питомец закрепва. Той дълго се измъчва в догадки и предположения. Веднъж случайно запита:

– Носиш ли още кръстчето от царица Ирина? Една вечер го свалих от шията ти и го оставих на скрина до леглото ти. Намери ли го там?

Калиман се засмя.

– Кръстчета носят момичетата. Аз съм вече голям. Прибрах го в една малка ракла.

Севастократорът го изгледа втренчено. Прехапа устни.

– Донеси ми веднага това кръстче.

На другия ден опитен златар разглоби скъпото украшение и намери, че кръстчето е прободено с многобройни невидими малки отвори, през които се изпарявала страшната и смъртоносна отрова, с която било пълно.



От Последния Асеновец –
“Боянският майстор” – Фани Попова Мутафова

 

Приятели от близо и далеч



ЛЮБИМОТО НИ ЧИТАЛИЩЕ С „НОВО” РЪКОВОДСТВО

Да, с ново ръководство, макар и не съвсем ново. Само две лица от деветте члена на настоятелството са ново попълнение: Георги Гергов и Яна Йорданова. Г-н Гергов е слабовиждащ, юрист по образование, с допълнителна магистърска степен по право на европейския съюз, работи в Комисията за защита от дискриминация. Яна е с нормално зрение, завършила е математическа гимназия, а след това – икономика на масмедиите. Тя е внучка на Кирил Костов, изтъкнат читалищен и съюзен деец. С почти пълно единодушие бе преизбран за девети път досегашният председател Спас Карафезов. Имаше предложение той да бъде избран пожизнено, направено от Хари Хараламбов, уж по внушение на Ангел Сотиров, за да се спестявали харчове по организиране и провеждане на отчетно-изборни събрания. Наистина, преди 7-8 години аз се опитах да създам инициативен комитет за общосъюзно движение „Спас Карафезов – пожизнен председател”. Но ми се стори, че не получавам достатъчна обществена подкрепа (особено от младите и образовани невиждащи), а и самият Спас остро възропта като истински и отявлен демократ, демократ, както се казва ”от люлката до гроба”. Освен законовите ограничения (Спас е юрист по образование), него изглежда силно го е смущавала „неограничената мандатност” на моята спонтанна инициатива, понамирисваща сякаш малко на тоталитаризъм, та дори може би и на монархизъм.

Любимецът сесебейски Спас Карафезов, с любезното разрешение на отзивчивия електорат, се възползва от своето свещено право като пръв мениджър и си посочи по-голямата част от екипа (шест души), на който ще разчита през своя нов и доста труден мандат: д-р Иван Янев, Георги Чернев, Керанка Милушева, магистър Росица Милчева, магистър Савка Кацарска и магистър Йордан Младенов. Председателската номинация бе гласувана анблок и получи вота народен. И изземвайки почти изцяло функциите на Комисията по предложенията и съвсем щедро по габровски той предостави на залата да номинира останалите двама кандидат-члена за ново читалищно Настоятелство. И на жеста на аристократичния габровец залата му отговори също с дълбок реверанс, като се въздържа от ползването на тази възможност (Да не би да сбърка нещо и да излъчи някакво задно колело), проявявайки забележителна скромност и невероятна съобразителност. Наложи се Яна Йорданова да назове осмия кандидат-член на Настоятелството (Георги Гергов), а деветия (Яна Йорданова) – самият прясно избран председател трябваше да предлага с доста притеснение.

Със своите 21 години председателски стаж Спас Карафезов вече е абсолютен шампион сред всички досегашни председатели на читалището. Той изпревари с три години дори и Кирил Костов, но все още е много, много далеч от Гинес рекорда на Васил Панев от Съюза на глухите в България, който на 11 юни т. г. навърши изумителните 48 години председателстване. Разбира се, председателят Карафезов през тези две десетилетия вече си сътвори три неоспорими паметника – разширението на материалната база с един цял четиристаен апартамент, електронната библиотека със своите 8 хиляди заглавия и асансьора, за който воюва цели 11 години. Вероятно, и най-предубедените към него хора, и най-върлите критици на неговото председателстване надали ще могат с ръка на сърце да отрекат това мое твърдение. Дори заклетите Карафезофоби трябва да признаят изключителните му комуникативни умения да размеква банкерски сърца, да отключва спонсорски и кредитни пориви у различни институции и организации.



Познавам Спас Карафезов почти половин век и съм дълбоко убеден, че той напоследък има определени угризения и притеснения относно своята почтеност и коректност към д-р Иван Янев, когото той през последните четири години най-искрено и безспирно обявяваше като свой съвсем скорошен приемник. През месец май г-н Карафезов по време на откриване на дългоочаквания асансьор той отново го представял за бъдещия председател на читалището. През същия период демократът Карафезов неуморно и желязно декларираше, че се оттегля на заслужена отдавна почивка. Но естествено, при този тотален натиск и коленопреклонни молби, Спас отново да спасява читалището, изглежда всеки на неговото място най-вероятно би отстъпил и с радост би пожертвал спокойните пенсионерски и интелектуални занимания. Особено ако си носител от рождение на спасителско име и имаш пред себе си светлия пример на Христо Белобрадов, Васил Панев и Михаил Кърлин... За по-неинформираните читатели, трябва да поясня, че тези, иначе много достойни хора са шампиони по управленско дълголетие. С изключение на Христо Белобрадов, който също е образец на професионална всеотдайност и е създал пловдивския рехабилитационен център, и го е управлявал до последния си дъх, бидейки на твърде преклонната възраст от 75 години и пет месеца. Но надали д-р Янев е силно изненадан, че неговото читалищно председателство пак се позиционира в неясното бъдеще. Вместо дълбока покруса, сигурно е изпитал чувства на крайно облекчение, че нему не се стовариха и отговорностите на тази изключително важна културна институция. На неговите яки голбалистки плещи вече от няколко години тегне мениджмънта на друга национална организация – Федерация „Спорт за хора с зрителни увреждания”. Той също е пръв ръководител на Спортен клуб за интеграция „Витоша”. А за да излиза и хляба, докторът трябва да поработва и в Министерството на образованието и науката… Докладвано бе на 17 юни т. г., че членската маса на читалището в различни години брои между 220 и 250 члена. Към края на месец май т. г. са си платили 180 души своя символичен членски внос от два лева. На това събрание присъстваха 84 човека, включително и седем пловдивски навреме отчетени члена. Слушахме с голям интерес информацията за разнообразната дейност на тази свръх полезна институция. Стотици читатели и самодейци, студенти и ученици от София и страната са дълбоко признателни на читалището за грижите, които то полага за удовлетворяване на техните хобита и културни потребности, на техните образователни и самообучителни нужди. Повечето изказали се не скъпяха похвалите си най-вече за изумително неизтощимия председател, осигуряващ паричните дарения, покриващи до 20-30 процента от дейността на читалището. И да уведомя пловдивчани, че именно президентът Карафезов от април т. г. обзаведе с щатна бройка нашата библиотекарка Петя Алексиева и то за цели две години. Поетът Данчо Данчев предложи към читалището да се учреди Литературно обединение на слепите творци (ЛОСТ) „Димитър Пантелеев”. Непременно към читалището, защото той не вярва на Съюза на слепите в България, който подобни инициативи след доброто им стартиране, впоследствие, ги захвърлял в своя заден двор. Мира Попова и Владо Желев подкрепиха идеята на Данчо, но настояха тази структура да носи името на изтъкнатият невиждащ поет Георги Братанов. На мен пък силно ми допадна самата абривиатура ЛОСТ, защото посредством този инструмент и посредствени графомани (като мен, например) ще могат да се набират нагоре и нагоре… Световно известният пловдивчанин препоръча също читалищното ръководство да си определи пълномощници по места, които да събират членския внос. Национално читалище на слепите „Луи Брайл 1928” е уникална и специфична културна институция и това, което го различава от останалите няколко хиляди градски, квартални и селски читалища, е не само националния периметър на неговата дейност, то е най-голямото издателство на брайлови книги (художествена, учебна, справочна и друга литература – 20-25 заглавия годишно). Според мен, дано не греша, знакови за това събрание вероятно бяха три неща. Първо, всенародната, сякаш неистова любов към Спас Карафезов, избран почти единодушно и с бурни, дълго нестихващи аплаузи. Интересното е, че някои от тези хора преди двайсетина години доста нахъсано му спретнаха вот на недоверие като главен редактор на сп. „Зари”. Причината за този доста злополучен за Спас Карафезов вот бе факта, че той наивно и свръх доверчиво, не казвам от ламтеж за власт, се нагърби с нови два служебни ангажимента – заместник-председател на Съюза на слепите в България и ръководител на неговата производствено-стопанска дейност. И тогава силно разгневени, всички до един от тази редакция, с изключение на Мира Попова, с вота си „уволниха” своя, иначе изобилно надарен, но и същевременно доста импулсивен шеф. Второ, изборът и в Настоятелството, и в Проверителната комисия на хора с нормално зрение – Яна Йорданова и специалиста по икономика на транспорта Недялка Кацарова. Така след много десетилетия се преодолява нашата изолационистична нагласа – „делото на слепите в ръцете на слепите”. Тази крилата фраза се приписва на първия председател на читалището акад. Петко Стайнов, но и академиците сигурно имат право на грешни постулати. И трето, свръх слабата опозиция. А знаете ли какво твърди първият чешки президент Томаш Масарик, автор на две книги за демокрацията? Той смята, че за да имаме истинска демокрация, е нужна достатъчно силна опозиция. Изглежда, трябва сериозно да поработим, за да си отгледаме една здрава опозиция, която да ни гарантира

по-демократичното функциониране и на нашето читалище. В случая, читалищната опозиция бе манифестирана вербално само от един единствен колега – Хари Хараламбов. Бунтовният наш съсъдбеник изказа становище, че цели осем месеца читалищните органи са били престъпно нелегитимни, с отдавна изтекъл мандат. И сякаш за да не разстройва допълнително досегашния председател, той същевременно спести силно любопитния факт, че Спас Карафезов е може би единствения читалищен председател сред няколкото хиляди такива, получаващ възнаграждение. Не спомена и дума нито за прословутите клиентелистки подходи и практики на стария нов председател Карафезов, нито пък за неговите понякога мегаломански залитания. Талантливият оратор от студентския град не успя да изрази предположението си, че за повечето спонсори на читалището надали са особено приемливи, самонаграждаванията два пъти в годината на читалищното ръководство, а също че възнаграждение получават и председателят, и секретарят. Подмина даже с деликатно мълчание и не особено перфектното състояние на читалищния сайт. Естествено, правистът Хараламбов направи това не съвсем случайно. Той сякаш силно се стремеше да не предозира критиката. Изглежда и на него е било известно твърдението на американски психолози, че една критична бележка се неутрализира минимум с пет похвали. А доколкото ми е известно, темпераментният Хари Хараламбов въобще не е щедър на похвали и ласкателства. И няколко, може би дребни неуредици и гафове, на които станахме неволни свидетели и съучастници. При регистрацията не се раздаваха съответните карти за гласуване, което даде възможност и на нечленове на читалището (придружители и случайно попаднали лица) да гласуват като пълноправни негови членове. Преброителите трябваше да бъдат поне двама души и то в никакъв случай от кандидатите за органите, които избирахме. И нещо, не съвсем дребно. Кандидатурата на Асен Стоянов бе отклонена, защото Георги Гергов не бил дал своето писмено съгласие за номинация. Но Недялка Кацарова също отсъства по време на своя избор и в бързината тя забравила да остави писмено потвърждение, че не възразява да й бъде издигната кандидатурата за член на читалищните органи. И дано не му хрумне на някой опозиционно настроен и хиперактивен юрист да оспорва легитимността на събранието… Разбира се, и комисията по предложенията за кандидат-членове на читалищните изпълнителни и контролни органи, оглавявана от Йордан Младенов, вероятно можеше да бъде като че ли малко по-активна, защото лично на новоизбрания председател на Настоятелството му се наложи с много голямо неудобство да си посочва сам председателя на проверителната комисия. Комисия, която при изригналата еуфория изобщо бяхме забравили, че читалището може би има нужда и от нея. Впоследствие се оказа, след светкавичната и безвъзмездна юридическа консултация на Хари Хараламбов, че изборът на председател на въпросната комисия хич не било наша работа… А по Устав самата Проверителна комисия си избирала своя началник. Между другото, тъкмо в този контролен орган стана и най-сериозното обновяване – почти 67 процента. Като трети член, в нея попадна и правника Михаил Илиев, след две гласувания. С една дума, не липсваха и весели и забавни моменти в този наистина важен и дългоочакван форум. Казано под сурдинка, квалификациите за това събрание са доста противоречиви. Едни с умиление гледат на него като „поредната наша седянка”, други – с широка усмивка го наричат „голямата веселба”, трети с нескрито възмущение го определят като „истинска пародия”. Последната характеристика, разбира се, е доста пресилена! Въпреки някои пропуски и боксувания, събранието си свърши работата, за която бе свикано и то в много приятна и разведряваща атмосфера. И черешката на тортата почти за всички беше традиционно огромния сандвич и студената бутилка минерална вода, които организаторите щедро ни поднесоха след събранието. Сляпо-глухи от цялата страна са членове на читалището на слепите и ползватели на неговите брайлова и електронна библиотеки. Председателят на софийската организация на НАСГБ Георги Чернев, както е видно от досегашния текст е вече няколко мандата член на неговото Настоятелство с много важен ресор – уреждане срещите на членове на читалището с изтъкнати дейци на българската култура и видни общественици. Същият поради качеството си и на съчинител на мерена реч представлява читалището в журито на поетичния конкурс „Зрящи сърца”, организиран от програма „Христо Ботев” на БНР. По време на въпросното събрание бе обявено, че поливалентно талантливият сляпо-глух Кирил Дамянов със свое брилянтно есе попада в тройката на призьорите от литературния конкурс „Книгата в моя живот”, организиран от читалището. Връчена му бе, но малко дискретно (защо ли пък???) и съответната за мястото парична награда. И накрая, да пожелаем на новото читалищно ръководство, на вечно ентусиазирания и неуморим негов председател Спас Карафезов, добро здраве, достатъчно сили и спорна работа в новия им нелек мандат!!!

Ангел Сотиров

 

Щрихи от родината



ПЛОВДИВ ВЕЛИК И ДРЕВЕН

 

Пловдив е град с история от над 6000 години, което го прави един от най-ранните европейски градове. Първоначално е известен като Кендрисас (свързано с главното му божество – Аполон Кендрисус). По времето на траките името му е Евмолпия. А през 432 г. пр. Хр. е завладян от Филип 2-ри Македонски, баща на Александър Велики, който го прави своя столица и го преименува на Филипополис (Филипопол). Когато траките си възстановяват контрола, го наричат Пулпудева (превод на „Филипополис“). Градът по-късно попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван – Тримонциум (Град на три хълма) и служи за столица на провинция Тракия. Днес са запазени много римски руини. Славяните превземат града през 6-ти век и го наричат Пълдин, така се нарича, докато не е превзет отново през 815 г. По време на турското владичество се е наричал Филибе. Преди днешното си име градът е имал 60 имена, докато за първи път се появява, като Пловдив през 15 век. От 1879 до 1885 г. Пловдив е столица на автономната област Източна Румелия. Населението на града се състои от българи, гърци, турци, евреи и арменци, които са националности, чиито представители също са възприели Пловдив като място на живот. Пловдив се намира на двата бряга на река Марица, в централната част на тракийската низина. Теренът е равнинен, като в града има шест хълма (тепета). До началото на ХІХ век те са били седем, но Марково тепе е било разрушено за чакъл. Имената на останалите (така, както са най-популярни в самия Пловдив) са: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе (тези трите образуват трихълмието в централната част на Пловдив, върху което е бил първоначално построен и самият град в древността), Сахат тепе, Джендем тепе и Бунарджика.



През Пловдив преминават основни транспортни артерии с международно значение: пътят София – Одрин – Истанбул, София – Стара Загора – Бургас, основна порта е към Родопите.

 

Бунарджик е едно от седемте тепета на Пловдив, намиращо се на запад от централната част на града. Името му идва от турската дума бунар (кладенец), заради многобройните си водоизточници. В римско време е бил известен като хълма на Херкулес, тъй като там е имало голяма статуя на митичния герой. Тепето е любимо място за почивка и излети на пловдивчани в миналото. Днес хълмът е обявен за природна забележителност. Първото му залесяване става покрай издигането на Руския паметник през 1881 г., а през 1901 г. е построен и първият ресторант на открито (известен със своя специалитет – жабешки бутчета). След Втората световна война се издига и другият паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър. Освен Бунарджика, тепето се нарича и Альоша.

 

Джендем тепе (от турски адски хълм), наричан още Младежки хълм е най-високият (285 метра) от днешните шест хълма (тепета) на Пловдив. Тепето се намира в западната част на града. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. През османското владичество е преименуван на Джин тепе (Хълм на духовете), постепенно променено на Джендем тепе. Наричано още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите. Тепето е обявено за природна забележителност.

Марково тепе е едно от седемте тепета в град Пловдив. То е разрушено преди време за направата на повечето улици в Пловдив – разбито е на павета. През 2005 г. строителен предприемач предлага проект за построяването на 60-етажни кули небостъргачи близнаци, но е отхвърлен. Сега на мястото на Марково тепе се строи модерен мол – Мол Марково тепе.

 

 



Сахат тепе е хълм с височина 221 метра и е разположен в централната част на града. Името му на турски означава Часовников хълм, заради Часовниковата кула, издигната през 16 век на върха му. Тя се смята за една от най-старите в цяла Източна Европа. Кулата представлява каменна призма с височина 17,5 метра. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които през 1812 г. (според турския надпис над входа). Смята се, че през римско време на тепето се е намирал храм на Венера. По-късно Сахат тепе официално е преименувано на Данов хълм в чест на българския книгоиздател Христо Г. Данов, име, което не се използва от пловдивчани.

 

Таксим тепе е един от седемте хълма, на които е разположен гр. Пловдив. Името му произлиза от думата Таксим, което ще рече разпределително място. Тук се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в различни посоки из града. През първата половина на Османското владичество го наричали Сарай тепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци или жилища. През годините на българското Възраждане е известно и като Кесяково тепе, по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха на тепето. Таксим тепе само по себе си е свързано с Джамбаз тепе и с Небет тепе. Върху тези три хълма в наши дни е разположен Старият Пловдив, който е културно средище на града от древността до днес. Това трихълмие съхранява следите на много творци и изкуства, като художественото и музикалното. Старинният Пловдив приютява в шепите си Музикална академия, редица галерии, като тази на Златю Бояджиев, превръща се в дом на съвременни художници като Слона и Анастас Константинов, пази античния дух в музеи като Етнографския.

 

Джамбаз тепе. На Южния му склон е разположен така известният Античен театър. Изграден в началото на II в. от н.е. по времето на император Траян /98-117 г./, театърът е бил една от

най-значимите обществени сгради на Тримонциум, забележителна с архитектурната си представителност и великолепие. Античният театър побирал от 5 до 7 хиляди зрители. Сцената е била украсена с фризове, корнизи и статуи. Разкрит е при археологически разкопки, проведени през 1968-79 г. от Археологически музей – Пловдив. От амфитеатралния театрон са оцелели 20 от всичко 28 реда. Включен в границите на архитектурния резерват "Старинен Пловдив", днес театърът се вписва в неговия ансамбъл като най-емблематичния паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществена върху Трихълмието през вековете. Възроден за нов живот, той е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото.

 

Иван Друмчийски

 

За конкурса



ПЕКАНИ ПИКАНТНИ КАРТОФКИ

(ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ЦЕЦКА СТАНЕВА ОТ В. ТЪРНОВО)

 

 



Продукти: 1 кг. картофи, 40 гр. галета, 1 ч.л. къри, 1 ч.л. куркума, 1 к.л. счукано чили, 1 к.л. червен пипер, черен пипер – на вкус, 1 ч.л. копър, 1 к.л. чесън на прах, сол на вкус и олио.
Начин на приготвяне: Измитите и нарязани по дължина картофи се кипват до полуготовност (да останат почти сурови). Отцедени и охладени се овалват в сместа от подправки. Намазва се тавата с олио и се сипва малко вода. Отгоре се изсипват картофите, поръсват се с мазнина и се пекат в умерено загрята фурна.

Най-вкусните картофи на света!

 

* * *


ПРЯСНО ЗЕЛЕ СЪС СВИНСКИ РЕБРА

(ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИВАН ЛИЦОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА)

 

Продукти: 1 прясна зелка, 1 кг. свински ребра, 100 мл. олио, глава лук, 1 с.л. червен пипер, 1 дафинов лист, черен пипер и сол на вкус.



Начин на приготвяне: Нарязваме зелето на дребно и го стриваме със сол, след което го оставяме да престои. Нарязваме ребрата на порции и ги запържваме леко в тенджера, след това прибавяме лука и го пържим до зачервяване. Като стане готов прибавяме червения пипер, но без да го пържим много, за да не загори. Изцеждаме стритото зеле от сока, който си е пуснало и го прибавяме в тенджерата, за да се запържи и то. Прибавяме дафиновия лист, черния пипер и сол на вкус. Като омекне и стане готово всичко, прибавяме 1 ч.ч. вода и разбъркваме добре. Изсипваме в тава и печем в предварително загрята фурна на 180 градуса до готовност.

 

* * *



РИБЕНА СУПА ТОПЧЕТА

(ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ДИМИТЪР КЪНЧЕВ ОТ ДОБРИЧ)

 

Продукти: 250 гр. филе от бяла риба, обезкостена, парченце целина, 2 с.л. ориз, 1 домат, 1 картоф, половинка морков, половин ч.ч. кисело мляко, 1 яйце, 50 гр. масло, сол.



Начин на приготвяне: Морковът и целината се настъргват и се задушават с маслото, заливат се с гореща вода и се кипват. Рибеното филе се смила, прибавя се белтъка от яйцето и част от ориза. От получената смес се правят малки топчета и се прибавят внимателно към врящия бульон. След това се прибавят кубчетата картофи и ориза. Супата се оставя да поври още малко. Минута преди да се свали от огъня, се слага ситно нарязан домат. Жълтъкът се разбива с киселото мляко и се застройва. Готовата супа се поръсва с магданоз.

 

* * *



БИРЕНИ ДРОБЧЕТА

(ПРЕДЛЖЕНИЕ НА АЛЕКСАНДРА ТОДОРОВА ОТ ШУМЕН)

 

Продукти: 500 гр. пилешки дробчета, 2-3 с.л. олио, 3 чаши бира, 300 гр. гъби, 2 с.л. брашно, черен пипер на зърна, дафинов лист, сол.



Начин на приготвяне: Дробчетата се запържват от двете страни и се изваждат, слагат се гъбите, нарязани на едро в същото олио около 4-5 минути. Изваждат се и се слагат при дробчетата. В олиото се запържва брашното. Към него се прибавя бирата и малко водичка, до получаване на сос. Ври 7-8 минути. Прибавяме черния пипер, дафиновия лист и дробчетата с гъбите. Посолява се. Ври около 10 минути.

 

Здраве



ЯЗВАТА ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА

 

Много често язвата се предава по наследство. Въпреки че медицината отдавна познава това състояние, все по-често мнението за него се променя. Преди се смяташе, че язвата на стомаха и дванадесетопръстника възниква вследствие на силен стрес, а нередовното хранене, употребата на алкохол и пушенето допълнително влияят негативно на нервното напрежение. Болката, свързана с приемането на храна, повръщането и киселините се считаха като най-важните симптоми. Днес лекарите гастроентеролози вече гледат на причините за появата на язвата и симптомите, свързани с нея, по друг начин. Учените определят няколко фактора за нейното развитие.



Първата причина е наследствената предразположеност. За медицината отдавна е известно, че това заболяване често се предава "по наследство" от поколение на поколение, най-вече по мъжка линия.

Втората причина е нарушение на равновесието между факторите на агресия и защита на самия организъм. Солната киселина притежава агресивни свойства. Въпреки това, при някои хора с много висока киселинност, не възниква язвена болест. Лигавицата на техния стомах е устойчива на вредното въздействие, благодарение на доброто кръвоснабдяване и наличието на слуз, способна да неутрализира киселината. А при други, е точно обратното – язва се образува и при ниска киселинност.

Язвата обикновено е придружена със силни болки, киселини, тежест, подуване на стомаха и дори повръщане. Симптомите са различни. На външен вид всички язви са еднакви и дори хистологичното изследване не винаги открива разлики в тяхната структура. Могат да възникнат язви на стомаха и дванадесетопръстника, които не са свързани с язвената болест. В частност те се образуват при приемането на нестероидни препарати, прилагани при лечението на патологии на сърцето и ставите и редица други заболявания. Язвена болест може да възникне както при млади, така и при възрастни хора. При едни е възможна появата на силни болки, киселини, тежест и подуване в стомаха, повръщане, а при други – само незначителни болки или въобще липса на такива. Рибата е богата на белтъчини, които спомагат за по-бързото зарастване на язвата. Лечението трябва да се провежда задължително под лекарски контрол. Сънят трябва да е не по-малко от 8 часа. В менюто трябва да влизат продукти като месо и риба (поне 100-150 гр. дневно), богати на белтъчини, защото при тяхната липса язвата възниква по-бързо и зараства по-бавно. Заменете ръжения хляб с пшеничен, но избягвайте прясно изпечения. Храненето трябва да става 4 пъти дневно, при това вечерята следва да се приеме 4-5 часа преди лягане. Някои хора смятат, че алкохолът (най-вече концентратите) "лекуват" язвата. Той наистина премахва болката, но същевременно обгаря лигавицата, а при системната му употреба тя атрофира и дори възниква опасност от рак. Напитките под 20 градуса (в това число и сухите вина) силно повишават киселинността и дразнят лигавицата. Затова те са недопустими при язва. Не трябва да се прекалява и с кафето, концентрираните сокове, бирата и газираните напитки. Според статистиката всеки десети българин страда от язва или гастрит.

 

Ивелина Стефанова – от източник Здраве”

 

Полезна информация

“Животът е поредица от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.” – Хелън Келър.

 

1. Ще получиш тяло. Дали го харесваш или мразиш, то ще бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

 

2. Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище, наречено “Живот”. Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци. Някои от тези уроци може и да не ти харесат; други може и да намразиш; трети може да ти се сторят неуместни и глупави. Тези уроци са част от твоята лична учебна програма. – Йон Кабат-Зен.

 

3. Няма грешки, има само уроци. Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи. Неуспелите експерименти също са част от пътя към успеха.

 

4. Урокът се повтаря, докато бъде научен.

 

5. Усвояването на уроците няма край. “В училището на живота няма почивни дни.” – Жоржи Амаду

 

6. “Там” не е по-добре от “Тук”. Когато твоето “там”, за което мечтаеш или към което се стремиш, стане “тук”, ти просто ще откриеш друго “там”, което пак ще изглежда по-добро от твоето “тук”.

 

7. Другите са само огледала, които ни отразяват. Не можем да обичаме или мразим нещо у някого, освен ако в него не виждаме отразено онова, което обичаме или мразим у себе си.

 

8. Само от теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Винаги, по всяко време изборът е единствено твой.

 

9. Отговорите, от които имаш нужда са у теб самия.

 

10. С раждането ще забравиш всичко това. Ако искаш отново да си спомниш, трябва да разплетеш двойната спирала на вътрешното знание.

 

Материала подготви Цецка Станева

 

Усмивки

Един габровец пътувал с влак от София към Габрово, но на всяка гара слизал да си купи билет. Попитали го:

– Защо слизате на всяка гара и си купувате билети, a не си купите билет направо за Габрово?

Той отвърнал:

– Ами, докторът ми каза, че съм тежко болен и сигурно няма да оживея до там, заради това реших да спестя малко пари.

 

J J J


 

Габровец завел за първи път сина си на море. Детето се заиграло на брега, но не щеш ли, дошла една голяма вълна и го отмъкнала навътре. Габровецът се затръшкал,

замолил се на Бога да му върне единствения син. Бог чул молбата му и изведнъж друга вълна го изхвърлила на брега, жив и здрав. Погледнал го бащата и викнал

към небето:

– А шапката му къде е?!

 

J J J



 

– Защо габровците не си купуват хладилници?

– Защото не знаят дали като затворят вратата лампата ще изгасне…

 

J J J



 

Габровец среща севлиевец:

– Здрасти земляк! Забравил съм си портфейла. Ще ми дадеш ли 10 лева на заем?

– Няма проблем, вземи! – отговаря севлиевецът.

На следващия ден.

– Дължа ти 10 лева, нали?

– Да!

– Пак съм си забравил портфейла. Ще ми дадеш ли на заем 40 лева и ще ти дължа общо 50?

– Добре!

На следващия ден.

– Дължа ти 50 лева нали?

– Да.


– Пак си забравих портфейла. Дай ми 150 лева на заем и ще съм ти длъжник с 200.

– Ох, добре!

На следващия ден.

– Дължа ти 200 лева нали?

– Да, по дяволите!

– Дай ми още 300 и ще имам да ти давам общо 500!

– Ох, добре де! Вземи.

На следващия ден.

– Дължа ти 500 лева нали?

– Не!


 

J J J


 

Влиза габровец с дете във фризьорски салон и му казва:

– Седни тук, първо ще се подстрижа аз, после ти.

Подстригват го и той казва на фризьорката:

– Подстрижете сега и детето, а аз ще отскоча за вестник.

Подстригва и детето, стоят, чакат, чакат. . . По едно време фризьорката казва:

– Баща ти нещо не се връща?

– Това не беше баща ми! Този човек дойде при мен на улицата и ми предложи да се подстрижа безплатно. . .

 

Занимателна страничка

СВИДЕТЕЛЯТ

(криминална загадка)

 

Жертвата лежеше в непосредствена близост до стената с окървавено лице. Левият ръкав на поизвехтялата железничарска униформа бе разцепен от рамото до лакътя и под него се виждаше чиста бархетна риза на бледокафяви квадрати.



– Човекът просто искаше да пресече. Беше слязъл на уличното платно, но видя колата и се спря. Беше новичка червена Лада. Шофираше я млад мъж с тъмни очила. Сигурно трябва да е бил пиян или психопат, защото връхлетя върху нещастния човек с около 80 километра в час.

– Да запомнихте номера на колата?

– Не – вдигна рамене свидетелят и се обърна към наобиколилите го хора с надеждата някой от тях да му помогне. Но за съжаление всички бяха дошли по-късно. Само един бе видял префучалата с голяма скорост зад завоя Лада, но откъде да предположи за разигралата се на съседната улица драма? Така и не обърнал внимание на номера.

– Странно – разсърди се на глас Стрезов. – Да видите толкова много неща, да забележите дори черните очила на шофьора, а да не запомните един номер!

– Виновен – побърза да се съгласи свидетелят.

Навелият се над жертвата старшина Варадин се изправи и пристъпи към Стрезов:

– Другарю подполковник, в джобовете липсва документ за самоличност.

Стрезов се намръщи. Трябваше да се установи преди всичко името на жертвата, а това неминуемо щеше да позабави следствието. И изведнъж му хрумна, че повечето униформени служители имат навика да пишат името си на обратната страна на кожения кант на фуражката.

– Виж на фуражката – каза Стрезов.

Варадин свали фуражката от главата на жертвата.

– Замфир Костов Замфиров – произнесе на срички той, докато се мъчеше да разчете размазаните от потта букви.

– Бихте ли ми разправили още един път, но сега по-спокойно и по-подробно как точно стана всичко? – обърна се Стрезов към свидетеля.

– То и аз не видях много добре. Човекът беше в тъмното – той показа уличния стълб със счупената крушка. – Вероятно шофьорът го е видял в последния момент, защото въпреки опита му да отбие, не успя. Човекът изхвърча във въздуха и дори не гъкна. Шофьорът явно се уплаши, подаде газ и изчезна зад завоя. Развиках се… То и без да викам, хората от съседните къщи се разшаваха и наизскачаха по прозорците… Мисля, че това беше всичко.

– Остани тук да дочакаш линейката – нареди Стрезов на Варадин. – А вие елате с мен!

– Да дойда – смънка свидетелят и плахо добави: – Защо?

– Защото давате неверни показания и искам да разбера по какви причини!

Защо инспектор Стрезов смята така?

ОТГОВОРИ НА ЛОГИЧЕСКИТЕ ЗАДАЧИ ОТ МИНАЛИЯ БРОЙ

На задача 1: На която главата е най-далече от опашката.

На задача 2: Мъжете са платили за яденето 10 лв., за келнера са отишли 2 лв., общо 12 лв. Той им е върнал 3 лв., което прави общо 15.

На задача 3: За да вземе един чифт черни или бели чорапи, трябва да вземе минимум седем чорапа.



На задача 4: Иванчо дели сбора от датите на три и от сбора вади средното число и с него отгатва съседните две дати, например като разделим 54 на три се получава 18, съответно датите са 17 и 19-ти.

На задача 5: Старицата се е родила в края на 19 век, след това е живяла цял 20-ти век и все още е жива през 21-ви век.



 

 
с. 1

скачать файл