№ против заповед № дк-02-юзр-376/11. 08. 2011 год на Н. на Р. Ю.


с. 1
Производството по делото е образувано по жалба на И. И. К. от гр. Г. Д., ул. „.

№ ... против заповед № ДК-02-ЮЗР-376/11.08.2011 год. на Н. на Р. Ю. Р. и е с

правно основание чл. 215 ЗУТ.

В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на 1/3 ид. част от нива с площ от 5,442

дка в м. "К. д.", землище на гр. Г. Д., която е с идентификатор

17395.65.308. През 2002 год. е продал 1/2 ид. част от този имот на К.

З.. Разделили ползуването, като масивната сграда е построена в неговата

част. След започване на строежа са оформили окончателна сделка с нот. акт № 33,

т. V, дело № 816/2008 год. Тъй като той не е строил сградата, твърди, че

заповедта не би следвало да бъде насочена срещу него, а срещу З.. На него

като заинтересовано лице не са връчвани констативните актове и той не е могъл

да реагира. Иска да бъде отменена заповедта.

В с. з. жалбоподателят И. К. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата Началникът на Р. Ю. Р. се представлява от юрисконсулт,

който оспорва жалбата.

По делото са представени доказателства.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното от

фактическа страна.

Производството по издаване на процесната заповед е започнало със съставянето на

КА № 1тг/14.01.2011 год. и КА № 2тг/14.01.2011 год. С тези актове е установено,

че жалбоподателят е собственик на имот с идентификатор 17395.65.308 в м.

“К. д.”, землище на гр. Г. Д. по силата на нот. акт № 60, т. ІV, рег. №

5626, дело № 624/17.10.2001 год. и съгласно скица № 5066/22.03.2011 год. на

СГКК – Б. В същия имот на границата с имот с идентификатор №

17395.65.168 И. К. е построил масивна стопанска сграда с размери, посочени в

констативните актове. Строежът не е захранен с ток и вода и не се ползува към

момента на проверката. Строителството е извършено през 2007 год. по данни на

жалбоподателя. Установено е още, че строежът е извършен без необходимите

строителни книжа – одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, в

нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Проверката е извършена в

присъствието на И. К., но КА са съставени в отсъствие на извършителя на

строежа. Предявени са му с писмо с обратна разписка и получени от него. Срещу

констативните актове не са постъпили възражения. Видно от представените нот.

актове оспорващият е собственик по давностно владение на имот от 1615 кв. м. с

идентификатор № 17395.65.308. През 2008 год. е продал 1/2 ид. част от този имот

на З. с нот. акт № 33/2008 год. В показанията си свидетелят З.

твърди, че строежът е извършен от него и той е започнал да го стори, след като

е закупил имота.

С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна засегната от акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От описаната от съда фактическа обстановка и установена в съставените

констативни актове от служители на сектор Б. при Р. Ю. Р. и неоспорени

от оспорващия безспорно се установи, че е извършен незаконен строеж, тъй като

за построената в имота масивна стопанска сграда няма строителни книжа –

одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2

от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени

инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Жалбоподателят не оспорва, че е извършено строителство без необходимите

строителни книжа и без издадено строително разрешение.

Възражението му е относно обстоятелството, че той не е извършител на строежа, а

извършител на строежа е К. З., тъй като 1/2 ид. част от имота е

продаден на него през 2008 год.

Това възражение съдът приема за неоснователно. При проверката, извършена от

служители на Р. Ю. Р., на която е присъствал и жалбоподателят, което не се

оспорва от него в жалбата, той не е възразил, че не е извършител на строежа. Не

е направил възражения и при съобщаване на констативните актове, за което не

оспорва в жалбата. Едва в съдебното производство прави това възражение. Съдът

приема, че то е неоснователно, поради обстоятелството, че видно от нот. акт №

33/2008 год. 1/2 ид. част от имота е прехвърлен на З., а в констативните

актове е посочено, че строежът е извършен през 2007 год. и това е по данни на

извършителя. Съдът не кредитира показанията на свидетеля З., тъй като

неговите показания се опровергават от писмените доказателства по делото. Имота

З. е закупил през 2008 год. и по неговите показания след това е започнал

да строи. При тези данни не може З. да е извършител на строежа – масивна

стопанска сграда.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Видно от представената заповед № РД-

13-446/01.11.2010 год. на Н. на Р. Ю. Р. е предоставено правомощието да издава

заповеди по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи.

Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото съдът намира, че е основателно искането на

процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по делото сумата

от 150 (сто и петдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

С оглед на така установеното съдът


Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И. И. К. от гр. Г. Д., ул. „. № ... против заповед № ДК-

02-ЮЗР-376/11.08.2011 год. на Н. на Р. Ю. Р..

Осъжда И. И. К. от гр. Г. Д., ул. „. № ... да заплати на Р. Ю. Р. – Б.

сумата от 150 (сто и петдесет) лв. направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред

ВАС на РБ С..


Съдия: /п/ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала!

В.А
с. 1

скачать файл